Последният гений на Англия

Няколко велики истории ще ви обрисуват още по-добре този обикновен гений на играта, ако не сте го гледали или не го помните (макар да изключваме да сте гледали Льо Тисие и да не го помните).

История номер 1.

Предсезонна подготовка на Саутхемптън в Северна Ирландия. Мениджърът Алън Бол, при който Мат играеше най-добрия си футбол, дава свободна вечер на отбора и се прибира да гледа телевизия. "Обещах му от името на тима да се приберем до полунощ - разказва Мат. - Той ми имаше пълно доверие и даде съгласие. След това видяхме един отворен бар с диджей и караоке... Прибрахме се към 3 ч сутринта, доста пийнали.

Оказа се обаче, че сме имали уникалния малшанс стаята на мениджъра да е от другата страна на хотела, точно над бара. Чувал е всичко, включително как диджей ни представяше един по един, докато излизахме да пеем... Посрещна ни с викове, хвърли и няколко неща от фоайето на хотела по нас... Само на мен ми се размина. Каза ми да отивам да си лягам, но не смееше да ми се развика, защото му бях любимец. На другия ден тренировката бе трагедия, но всички умирахме от смях."

История номер 2.

Далеч, след като бе спрял да играе през 2002 г., Мат отиде на голф турнир на легенди от футбола в Ла Манга, Испания. Една вечер на бара, където се разказват сладки истории от миналото, Джейми Реднап му носи испанско списание, в което има голямо интервю с Шави. Говорим за 2009-а, когато Барселона току-що е спечелил всички трофеи, а халфът е един от тримата най-добри играчи вероятно в света тогава.

Заглавието е: "Льо Тисие бе невероятен. Обичах да го гледам".

"Взех списанието и започнах да обикалям из хотела, размахвайки го пред всички - вижте, хора - Шави ме обича! Бях изключително горд, един от най-големите комплименти, които съм чувал за себе си. Мислех дори да си направя тишърт с надпис "Шави е мой фен" на испански, и да се разхождам гордо с нея, докато сме там...".

Това е Льо Тисие. Никога не гледа сериозно на нещата.

История номер 3.

През сезон 2000-2001 г. Саутхемптън се готвеше за голяма промяна. Това бе последната кампания на стадион "Дъ Дел", преди отборът да започне да играе на новичкия и модерен "Сейнт Мерис".

Последният мач от последния сезон бе срещу Арсенал, а Матю прави чудеса. Той заби победния гол за 3:2 малко преди края, а трибуните полудяха. Но тогава се случи нещо...

"Крис Марсдън напредна в последната минута и стреля остро към вратата на Арсенал - разказва разпалено днес Ле Год. - Топката летеше в ъгъла и аз си казах - О, не, той ще вкара последния гол тук! Вратарят обаче се разтегна и извади топката с върха на пръстите над гредата. Почти скочих със стиснати юмруци от радост, въпреки че не вкарахме гол. Да си призная, ако бях по-близо, вероятно и аз щях да посегна да спася този удар!".

Така последният гол на стария стадион остава на Льо Тисие (на снимката горе след мача). Подобаващо за най-великия играч в историята на Саутхемптън. През 2012-а феновете го избраха за такъв, а това е най-естественото нещо на света.

За 16 сезона той наниза над 200 гола във всички турнири за червено-бялото райе, като паметни победи с 4:2 над Ливърпул (хеттрик), 6:3 над Юнайтед (пак 3 гола) и 4:0 над Арсенал (отново три), са само част от великите спомени за неговите фокуси.

Спасителните му голове... Техниката на ударите. Начинът, по който небрежно се разхождаше по терена, чакайки топката, за да я прати или във вратата, или на крака на съотборник в добра позиция.

А чували ли сте за такава статистика: От 48 изпълнени дузпи е вкарал 47..."Подхлъзнах се срещу Форест, затова Марк Кросли спаси. Иначе нямаше никакъв шанс", е краткият му коментар по темата. Както обикновено, над нещата.

Човекът бе гений.

Защо тогава той никога не игра за Англия?