Паник атака

Марди Фиш бе един от водещите играчи в ATP тура допреди година. Американецът се отказа след миналогодишния US Open и остави като наследство 8 титли от тура, както и най-добро класиране от 8-о място в ранглистата.

В навечерието на  Откритото първенство на САЩ, Фиш написа истината за най-мистериозната случка в кариерата му пред сайта Player`s tribune. Там, където звездите стават автори.

"Недей да играеш.

Аз съм на няколко часа от най-големия мач в кариерата ми. В живота ми.

Това е четвъртият кръг на US Open, на корта "Артър Аш", срещу Роджър Федерер. На няколко часа съм от това да срещна пред очите на света най-великия тенисист в историята, да имам шанс за най-невероятния резултат в кариерата ми. Това е всичко, за което съм работил цял живот.

И не мога да го направя. Не мога.

Ранен следобед е, лятото на 2012-а. В колата на организаторите съм, на път за кортовете. Имам паник атака.

Всъщност, имам не една, а няколко такива атаки, и то на всеки 10 минути. Мозъкът ми се вие в някаква спирала, просто изтерясвам.

Жена ми ме пита: Какво можем да направим?

И аз и казвам истината: Единственото, което може да ме накара да се почувствам по-добре, е ако не играя този мач.

И тя ме поглежда в очите, без да се поколебае. И казва: Не играй. Недей да играеш.

Всичко това започна малко по-рано през 2012-а, когато уж бях в една от високите точки на кариерата ми. Нещата се получаваха на корта и бях извървял един път, който стартирах три години по-рано. Берях плодовете на труда в този период.

През 2009-а имах едно от онези усещания, които ти отварят очите. Повратен момент.

Бях на 27 години, имах добра кариера. Прилична. Можех да се гордея със среброто си от олимпийските игри в Атина, добри резултати на турнири от Шлема, бях обиколил света, бях направил пари за преживяване. Но не беше нещо сензационно.

Току-що се бях оженил и гледните ми точки се бяха попроменили, не говоря за играта. Но всъщност тогава осъзнах и нещо за тениса. Кариерата ми не ми бе достатъчна в този и вид - "прилична и добра".

Това е като да си пред приключване, а аз имах още доста време. Не, трябваше да се прицеля по-високо, да направя нещо по-яко, нещо по-запомнящо се. И то - да го направя сега.

Смених изцяло режима си, смених храненето, диетите, начина на живот. Свалих килограми - от 91 станах 78. Напипах идеалното си тегло, идеалната си кондиция. Не бях сигурен къде точно щеше да ме отведе този подход и този път. Но го правех уверено.

През 2010-а резултатите започнаха да идват. Бих Анди Мъри в Маями, и то без да му дам сет. Такова нещо не можех и да си мечтая да сторя две години по-рано.  Играх петсетови мачове в поредни дни на "Ролан Гарос", като вторият го загубих с 8:10 гейма в решителната част. Маратони. Такова физическо състояние не бях достигал никога.

Спечелих два турнира поред това лято, в Нюпорт и Атланта. Загубих финала в Синсинати от Федерер в три сета. И то - можех и да спечеля този мач... И дори победих моя приятел Анди Родик, който ме мачкаше където ме срещне преди това. Биеше ме като тъпан - осем поредни пъти.

2011-а се оказа още по-добра.

Постигнах най-добрите си резултати на "Уимбълдън" и "Ролан Гарос". Станах ракета №1 на САЩ, изпреварвайки Родик. Влязох в топ 10 на ранглистата.

2012-а дойде и ме завари като №8 в света, в отлично състояние, в невероятна форма и със самочувствието, че аз не съм просто ОЩЕ ЕДИН ПИЧ ОТ ТУРА. Аз бях станал елитен играч.