Лудият крал на катеначото

Историята на футбола помни не един италиански треньор, отворил входната и врата откъм Апенините. Сред големите фигури са имена като Трапатони, Липи и Капело, а днес и Анчелоти.

Но вероятно един твърде често е забравян, когато се прави такъв списък. Майсторът на системата "катеначо".

Град Триест е като порта за империи с географското си положение. Историята го е изменяла многократно, като дори днес е разделен между Словения и Италия.

През 1912-а Триест е част от Австро-унгарската империя, а в него тогава се ражда един човек, който ще остави следа във футбола. Нерео Роко, или както го наричат местните на диалекта си - Ел Парон, Господарят.

Той обича този град до смъртта си, като я посреща именно там. Въпреки че животът го завежда на много места, Роко се връща накрая на мястото, откъдето започна всичко.

Да си от Триест в ранните дни на италианския футбол е все едно да си чужденец. Направо - от чужда планета. Играчите не се радват на добра репутация. Треньорите - на респекта, който имат маститите личности от Милано и Торино.

Нерео Роко играе за Триестина по време на голямата депресия, когато заплатите са нищожни, ако въобще играчите си ги получават. Всички те имат друга работа, разбира се, за да успяват да се изхранват.

Между 1930-а и 1937-а Роко играе на крилото в родния си град, а после отива на другия край на страната в Наполи. Поиграва и за Падова. Кариерата му на играч не е кой знае какво, но все пак записва един мач и за Италия. Важно.

Запомнят го на терена с концентрацията му, отдаденост и отношението му към играта като към работа. След вкаран гол тича обратно към центъра с наведена към игрището глава. Какво толкова е станало, върша си работата?

Та, изиграва един мач за Италия - както казахме, а това е значимо. Защото в онези предвоенни години в страната има правило. Не можеш да станеш треньор, ако не си викан поне веднъж в националния и не си играл поне 45 минути за него.

Роко има точно едно полувреме в мача Италия - Гърция (4:0) през 1934-а. Тези 45 минути отварят пътя формално за треньора Нерео Роко, който оставя далеч по-ярка диря от тази на терена.

Спори се и до днес кой точно е измислил катеначото. Но едно е сигурно - знае се кой най-успешно и ефективно го е прилагал. Катеначо е системата с либеро, което свободно се движи зад защитата и покрива всяка грешка на останалите бранители, а после влиза в средата на терена и помага на халфовете, когато топката е в неговия отбор.

Catenaccio на италиански значи катинар.

И точно това прави тази система на футболния терен. Заключва вратата. Базирана на стриктна работа на тримата бранители и либерото зад тях, който директно охранява и централния нападател на съперника, на дълги пасове пак от него и контраатаки, тя носи успехи в първите следвоенни години.

Роко е сравняван често с Еленио Ерера, човекът, който паралелно с него вероятно най-добре прилага и доусъвършенства катеначо. Но разликите между двамата са огромни. Извън тренировките Ерера е затворен и никога не е виждан да се отпусне, да се шегува или в компания извън дома си.

Роко събира след работата си в отбора вечер бивши играчи и треньори, журналисти - сред тях най-близкия му приятел от "Гадзета дело спорт" Джани Брера, и с часове на бутилки вино и музика се говори за футбол. Тези сбирки стават запазена марка за кариерата на триестинеца.

Та, на началото. През сезон 1947-48 г. Нерео Роко става играещ треньор на Триестина в родния град. Това е времето на Гранде Торино, един изумителен атакуващ отбор, който помита всичко на пътя си. Малкото отборче от Триест завършва на второ място след тази машина, на 16 точки зад Торо. Невероятен успех.