Животът на Морозини бе ад и свърши в рая на футбола

Трима осъдени. Това изречение изобщо не може да стигне до дълбочината на онази трагедия, смразила Италия преди 6 години.

Точно толкова минаха от случилото се с Пиермарио Морозини, а присъдите на лекарите на Пескара и Ливорно, както и на медикът, който е помагал при транспортирането на футболиста, са за по 8 месеца затвор. Произнесоха ги тази седмица.

"Никога няма да забравя какво се случи", поклати глава пред съда Манлио Порчелини, докторът на Пескара в онзи ден. Той нахлува на терена, виждайки, че играчът на Ливорно лежи в конвулсии.

Морозини падна на терена в 31-вата минута при гостуването на неговия тим срещу Пескара. Просто изглеждаше, че се препъна, опита да стане... Но не успя. Докторите спринтираха към игрището и правеха сигнали да идва линейката.

Удивително, нейният вход към вътрешността на стадион е блокиран от паркирана там полицейска кола и отнема минути да бъде отворен път.

Играчите на Пескара не изчакват това, подивели от гледката и изкарват носилката на колела от линейката, бутат я през атлетическата писта на терена, за да може по-бързо да се окаже помощ на Морозини.

Незнайно защо около 2 минути никой от тримата лекари не поставя тръбата на дефибрилатора в устата на играча, направен му е сърдечен масаж и поема към клиниката. Мачът е спрян.

На игрището остават 30-ина плачещи играчи, резерви, треньори... В онзи мач играят имена като Марко Верати (на снимката долу), Чиро Имобиле, Лоренцо Инсине - млади надежди на Пескара. Всички те виждат с очите си ужаса.

Капитанът на домакините Симоне Касионе седи на тревата с окървавено лице, носът му е разбит минута по-рано, но лекарят на отбора го изоставя край вратата, за да отиде при Пиермарио. Седи и кърви, невярващ на очите си.

Всичко губи значение - 40 минути по-късно вече е ясно, че животът на 25-годишният полузащитник е приключил.

Новината потресе Италия тогава, а историята около Морозини направо разтърси всеки, който я прочете.

Защото трагедията бе неизменна част от живота на това момче, превърна дните му в ад, а накрая единствената му голяма любов и спасение - футболът, си го прибра в своя рай.

Пиермарио расте в родния Бергамо, където обаче понятието "щастливо детство" не му говори нищо. Брат му и сестра му са с недъзи по рождение и той постоянно ги наглежда, помага.

На 14 години губи майка си Камила, която е погубена от рак за около година. По-малко от 2 години по-късно татко му Алдо си отива, очевидно рухнал след смъртта на съпругата му.

Остава глава на семейството с брат си и сестра си, за които трябва да се грижи. Твърдо решен е да успее във футбола, това е неговата надежда за нормален живот и на тримата.

По това време, на 16, вече е в юношеските формации на Аталанта и показва талант, възможности, потенциал.

Тогава... брат му се самоубива един ден, докато Пиермарио е на тренировка.

Такава серия трагедии, само за около три години, може да се окаже твърде нереално и тежко бреме за всеки човек.

Но Пиермарио се изправя и продължава.