Най-великият номер 9

Когато купуваш най-доброто, парите си струват. Роналдо от 1996-а до 1999-а бе Феномен, като името му се роди след едно интервю на Паоло Малдини от онези години. "Феноменален. Един-единствен съперник ми е правил такова впечатление на терена - Диего Марадона."

Бразилската преса това и чакаше. Появи се O Fenomeno, вече като заместител на името на деветката.

Още повече, че Бразилия се готвеше да защити титлата си на Мондиал 98, където основната роля пак бе на Феномена. Той закара тима до финал с четири гола и три асистенции, за да дойде големият ден, в който геният не заблестя.

Какво точно се е случило в хотела на селесао в часовете преди мача, не е ясно.

Роналдо бе изваден от състава по медицински причини, но върнат в него 72 минути преди началото. Но номер 9 не приличаше на себе си, бе подменен с някой двойник, а Франция с лекота взе световната купа с 3:0. Една от големите мистерии на световния футбол никога няма да бъде разгадана.

На клубно ниво нещата вървяха гладко... Докато не удари травмата.

В 98 мача за Интер заби 60 гола, но пропусна година и половина, след като в онази проклета нощ в Рим се строполи на терена в агония, плачейки. Гледка, която никой не може да забрави. Играчите на Лацио дори не бяха близо до него, никой не го ритна, препъна или бутна.

Роналдо тръгна на дрибъл, но рухна, крещейки от болка. Всички възможни връзки в коляното се скъсаха, а това бе и първата от трите му контузии, за които днес лекарите твърдят, че са заплашвали кариерата му.

А бе на 21.

Възстанови се навреме за 2002-ра, когато пак имаше световно - фикс идеята на всеки бразилски футболист, мечтата, блянът. 

Роналдо бе готов, а английският в. "Гардиън" в превюто си за мондиала написа: "Няма съмнение кой е най-талантливият футболист в света. Франция има невероятния Зидан, но в пика на възможностите си, никой не може дори да се доближи до Роналдо."

Деветката отново бе Феномен. 8 гола - във всеки кръг, освен в четвъртфинала, порази вратите на съперниците. Сам победи коравите турци на полуфинала, слаломирайки между тях и с най-простия (и най-сложен едновременно) удар във футбола с върха на обувката наказвайки единствената им грешка в мача - 1:0.

На финала два пъти прониза Оливер Кан и Германия - 2:0. Световна титла. Както и възвърната корона на най-добрия играч на планетата.

Последва Галактически трансфер и години в Реал, където до Зидан, Фиго, Бекъм и Раул правеше магии. Това бе футболна поезия за ценители, а играта му върна лентата към онези години, в които Сантос с Пеле е обикалял света на турнета, просто за да зърнат хората играта на Краля.