20 години Венгер

20 години са огромен период в живота на един човек.

В ежедневието на един футболен клуб са направо цяла епоха, съдържат 60-70 трофея за печелене, срещат и изпращат стотици играчи, треньори, директори, че и собственици.

В последната седмица на септември Арсенал затваря една 20-годишна епоха в историята си, която промени клуба из корен. Върнете ли лентата днес към септември 1996-а с видеа, документални филмчета на Sky или в разказите на хората от онзи отбор и фенове, разликата е поразителна.

Това е епоха с името на един човек - Арсен Венгер. Поел поста на мениджър в клуба около 22-23 септември 1996-а, той бе представен на 24 септември, а официално бе вписан като такъв във Футболната асоциация на 1 октомври същата година.

20 лета по-късно, Венгер е наричан Професора, възхваляван и безкрайно уважаван от колеги, футболни хора, както и голяма част привърженици на Арсенал.

Хулен и иронизиран, недолюбван и сочен с пръст като виновник за липсата на прогрес от също немалка каста сред тези запалянковци.

Най-големите във футбола винаги разделят мненията, нали?

Е, Арсен не прави изключение. Въпреки че в първото му десетилетие трудно можеше да се намери някой, който да застане от страната на критиците...

Венгер влезе в клуба като напълно неизвестна величина, въпреки че бе изкарал години в Монако, където с помощта на Глен Ходъл на терена опитваше да спре доминацията на Марсилия и свръхбогатия и бос Бернар Тапи.

Носеше му се славата на модерен наставник, който набляга на възстановяване, научен подход към подготовката, както и човек, който гради стил на игра.

Но когато Арсенал обяви пристигането му през 1996-а, в Лондон за него се повдигаха вежди - идваше от японския Нагоя Грампус Ейт...

Вестниците подходиха с известна ирония, но и предпазливост - кой е този, който идва и казва, че ще промени изцяло отбора (горе)?

В клуба веднага разбраха, че това е различен типаж от всеки, който до този момент бе пристъпвал прага на достолепния стар "Хайбъри".

Арсенал търсеше себе си и своя нов водач в дългосрочен план, след като 9-те години на Джордж Греъм бяха последвани от кратки престои в мениджърския кабинет на Стюърт Хюстън и Брус Риък, водили общо 72 мача за около година и половина. Не от това имаше нужда клубът.