С носталгия по "бразилците" на Англия

Барнс бе част от страхотния тим на Ливърпул в края на 80-те, но е спорно дали бе най-техничният играч в него. Защо ли? Отговорът е в само в една дума - Биърдсли.

Ако днес питате който и да е беззъб и с луд поглед в очите фен на Нюкасъл, колко добър бе отборът на "свраките" в началото на 80-те, освободете си няколко часа от времето.

Питър Биърдсли твореше чудеса до Кевин Кийгън и Крис Уодъл (1982-85 г.), а после и до Пол Гаскойн, появил се през сезон 1985-86 г. в черно-белия екип на отбора от северния град.

Несобено висок, с кривата си походка и прегърбено тяло, с прическа като на китайски ученик с неособено загрижени родители, невзрачен наглед, получил в Ливърпул години по-късно прякор Квазимодо... Биърдсли бе футболен гений.

Днес играчи, които играят еднакво добре с двата крака, се наричат "безценни". Е, Питър бе безценен. Гавреше се ужасно с бранители и вратари, скривайки им топката с дрибъл, когато всеки друг играч в Англия просто би шутирал. И то на терени, върху които днес Стърлинг и Лалана биха паднали в калта без да могат да се задържат на краката си, да не говорим как биха направили финт.

Биърдо бе сърцето на онзи нюкасълски отбор, а когато отиде в Ливърпул, направо разцъфна. Хеттрикът му срещу Манчестър Юнайтед бе паметен, въпреки че никой не помни нищо от интервюто му след мача - акцентът му, смесица от джорди и скаус (нюкасълски и ливърпулски), бе направо кошмар за всяка телевизионна камера и микрофон.

Квазимодо и Дигър, както пък наричаха Барнс в Ливърпул, правеха истинско изкуство заедно на терена. Необяснимо, но Биърдсли бе продаден на градския съперник Евертън през 1991-ва, въпреки че за 4 сезона на "Анфийлд" вкара 60 гола.

След само година и 10 месеца на "Гудисън" сърцето го повлече обратно към Нюкасъл, където сложи лентата и поведе друг вълнуващ отбор в атака - този, воден от мениджъра Кевин Кийгън.

Два пъти бе близо до титлата с родния клуб, но я изпусна. Отказа се с 221 гола във визитката си, но по-впечатляваща бе техниката му, прехвърлящите му удари, подигравките с падналите бранители, които заобикаляше, преди да търкули топката в мрежата.

Изумителен талант - по думите на Кени Далглиш, днес той би струвал 60-70 милиона евро.

Оставаме в "завода за техничари" на Нюкасъл, за да си спомним онзи клоун-гений, който сновеше по крилото и си правеше каквото поиска с топката, публиката и съперниците.

През март 1990-а за малко го видяхме и в София, когато Марсилия се изправи срещу ЦСКА в четвъртфинал за КЕШ. Но се контузи рано на националния стадион...