Любимият футболен екип от детството

Холандия от Евро 88, великите фланелки на Тотнъм с Holsten, Арсенал с JVC и още

Sportinglife
Sportinglife 09:00 ч., 02 Окт 2016
0
5300
GETTY IMAGES

Но истинските култови екипи остават онези, които носеха Георги Димитров-Джеки, Ицо Стоичков и Ивайло Киров (от червената страна), Наско Сираков, Емил Велев и Емил Спасов (от другата) през 80-те.

"Синьото" любимо поколение на левскарите, пълно със свои играчи, във втората половина на 80-те се подвизаваше и с "вълнистия" екип, също любим на "Герена". По-светли ивици, развълнувани като на електрокардиограма, минаваха отгоре-надолу по синята фланелка.

ЦСКА с белите якички, срещнал Марсилия в четвъртфинал за КЕШ през 1991-ва също е ярък спомен, а снимката на Христо Стоичков с този екип, излязла като календар на отбора за същата година, остава непреходна.

Армейците минаха и през шахматните червено-бели фланелки на Umbro, с които обаче изиграха само няколко мача. За съжаление на ценителите...

Левски сложи огромно бяло Л на синята фланелка в първите години на 90-те, когато белите ленти на Adidas седяха симетрично от другата страна на екипа.

Жълто-черните квадрати на Ботев с рекламно лого на Dinpam в началото на 90-те също остават ярък спомен в родната история и еволюция на дизайна на култови екипи.

80-те бяха времето, когато звездите влизаха в домовете ни главно на големите първенства, предавани по телевизията. Датчаните от 1986-а бяха изумителни с революционния екип - наполовина мръснобял с червеникав отенък, наполовина яркочервен. И с ръкави, също разграфени в червено и бяло.

Гледката на Лаудруп, Елкер и Йеспер Олсен на крилото, летящи с тези култови фланелки, накара милиони по света да се влюбят в отбора, който и играеше великолепен футбол.

Две години по-късно всеки искаше в кварталните мачове да е Гулит или Ван Бастен, а фланелката им бе имитирана от куп ентусиасти с ментета по софийските пазари и битаци.

Тя бе великолепна и напълно различно - ярко оранжева, но със светли отенъци, подредени в няколко нива на пирамиди, триъгълници или ако искате - стрели.

Невероятно хрумване на Adidas отново.

Същата фирма облече по съвсем различен начин големия враг Германия за епохата 1988-1990 и двете големи първенства в периода.

Световният шампион от 1990-а бе с бялата си фланелка, разсечена от огромна трипластова лента в националните цветове - черно, червено и жълто.

Един от най-паметните екипи.

В онези години култът към английския футбол бе пълен, най-вече пак заради невъзможността да се гледа много от мачовете на Острова.

През последните години на 80-те всеки знаеше - на гърдите на Ливърпул пише Candy, а "накапаната" червена фланелка даже се появяваше из София - невинаги в оригинален вариант.

Юнайтед бе култов с Sharp на червения или също така "накапан" светлосин резервен екип, а дълги години JVC не слезе от гърдите на Арсенал, в техния уникален и изчистен екип с класическия бял ръкав.

Едва ли някой от младежите, израснали в тези години, поне не си е мечтал за някоя от тези фланелки.

И естествено, Газа и Линекер - особено след Мондиал 1990. Дуото на Тотнъм създаде особен интерес към този тим тогава, а култовата фланелка с огромен надпис Holsten (немска бира) бе мечта на немалко запалянковци и у нас. Все пак я носеше Газа, който по това време бе не по-малко популярен и обичан от Марадона, Матеус, Ван Бастен и Гулит - героите на големия футбол.

И не е изключено още да пазите някоя от тези фланелки, ако сте успяли тогава да се снабдите с нея. Или поне имате някъде у дома сгънатите и захабени плакати с поне една от звездите, която носи такъв култов екип. Защото годините, в които лепяхме плакати по стените и изрязвахме снимки от "Старт" няма да се върнат. Днес никой не го прави...

Но споменът е приятен.

Sportinglife.bg ви пита: А кой е вашият любим екип от детските години? Коя е първата фланелка, която искахте да имате или имахте? И кой плакат на футболна звезда седеше на стената в стаята ви?

Отговорите ви чакаме във facebook страницата ни под публикацията на материала или в коментари на сайта.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията