Дали да не стреляме по пианиста вече?

"Не играхме въобще добре...

В 5-6 човека видях това, което искам да виждам, а това е твърде малко...

В много малка степен видях желание, имаше го само в някои момчета..."

Какво ни казва Петър Хубчев с тези думи минути след напълно логичното 1:4 от Франция в Париж?

Навремето Оскар Уайлд е казал: "Не стреляйте в пианиста, той прави всичко, което може". И ние нямаме намерение да стреляме в националите, защото знаем, че те повече от това, което видяхме в петък вечер, реално не могат. Но да не искат...

Жалко, че Хубчев явно е с други очаквания и визия за тях.

Има и няколко въпроса около състав, селектиране на играчи, повиквателни, но те не са към селекционера в този момент. А към онзи преди него, който е съставял списъка за мачовете с Франция и Швеция.

Цялото ни уважение към двойката централни защитници Александров-Пиргов, която може и да опазва вратата на Левски "суха" срещу Дунав, но тя е бе обречена в Париж.

На терена, особено в такива тежки гостувания задължително е да имаме Иван Иванов в отбрана. В случая той е контузен, разбира се, и това бе причината да се експериментира, като Хубчев избра вариант със сработена двойка от един клуб.

Димитър Пиргов, който скоро ще е на 27 години, става поредният български играч, дебютирал твърде късно на ниво национален отбор. Няма вина, че изискванията на мач с Франция насред Париж са твърде високи за опита и класата му.

Все пак говорим за играч, който освен десетината мача с Левски този сезон, е носил екипа на Чавдар Етрополе, Пирин Гоце Делчев и Славия в кариерата си. При цялото ни уважение към тези отбори...

Нападението Г-Г, за което пишат днес възторжено във Франция (Гризман-Гамейро) не можеше да се нарадва на късмета си при подаръците, които нашата отбрана им направи за първите три гола.

И ако кажем, че хора като Пиргов и съотборникът му в Левски Георги Костадинов са били в трудната ситуация да се справят с напрежение и екшън, който не им е познат, какво е обяснението за Попов, Дяков, Марселиньо?

Те играят на високо ниво доста често, единият в Спартак Москва, другите двама в Лудогорец с европейските му епопеи.

Нищо от опит и рутина не се видя на терена в Париж. На практика, срещу отбор, който може да бие и най-силните в света като класа, ние се бихме сами. Улеснихме ги докрай, а те дори нямат нужда от това, за да "ни сложат" някоя четворка.

Толкова могат нашите - това е истината.

При отбор, паднал от Норвегия два пъти в миналите квалификации, едва победил Люксембург у дома в добавеното време преди месец, със селекционер, който напусна първи потъващия кораб и президент-лидер на цялата кохорта, който изглежда като руски турист в Майорка след 4 дни купон, няма как да искаме други резултати.

И нещо повече - ние дори не искаме чудеса срещу отбори като Франция, защото не сме идиоти - наясно сме колко е голяма разликата в класа на терена, развитие на играта, здравина на корените и, клубни традиции и т.н.

Просто ни е болно да чуваме селекционерът на България да говори, че играчите дори нямали желание.

Е тогава може и да вдигнем вече пушката към пианиста. Защото колко може знаем.

Но поне не е прекалено да изискваме от него да има желание.

Все пак втората част на фразата на Оскар Уайлд е "прави всичко, което може".