Най-добрите отбори в историята

12. Байерн (1967-76 г.)

Историята им е уникална, защото това е отборът, направил Байерн като клуб това, което е днес. Преди появата на младите кадри Сеп Майер и Франц Бекенбауер в края на 50-те години, този клуб е дори №2 в Мюнхен. Съседите от "1860" са голямата работа.

Създаването на Бундеслигата през 1963-а съвпада с началото на златната ера на Байерн, което и до днес е симптоматично за немския футбол.

Майер на вратата, Бекенбауер в защита и в халфовата линия - защото той играе навсякъде, Герд Мюлер в атака. През 1967-а тимът печели КНК срещу Рейнджърс, а декадата след това носи три Купи на шампионите и няколко титли на Германия. И става гръбнат на всепобеждаващия Бундестим.

11. Бенфика (1959-68 г.)

O Glorioso Benfica - така ги наричаха. Унгарският треньор Бела Гутман казва - "Трябва да направим отбор, за който хората си заслужава да плащат билети да го гледат". И го прави. В система 4-2-4, с на практика петима офанзивни играчи, Бенфика помита всичко по пътя си, печели 7 титли на Португалия в периода, стига четири финала за Купата на шампионите в Европа (2 спечелени, 2 загубени) и става легенда.

Звездата е Еузебио (горе), разбира се. Изумителен, техничен, мощен, подавач, реализатор... Европейският Пеле. Но вратарят Коща Перейра, крилото Жоаким Сантана, деветката Жозе Агуаш, както и гениалният халф Марио Колуна (според Еузебио - по-добър от него), също са неизменна част от мита за този тим.

10. Унгария (1950-56 г.)

Английската преса, като цяло пестелива на суперлативи в онези години, ги нарече "Магическите маджари" (снимката долу). Густав Шебеш събра за първи път тази плеяда от звезди, които изповядваха тотален футбол. Атака, атака, атака. Смяна на позициите и нападение до изнемога. Шебеш изпробва схема 3-2-2-3, в която крилата, нападателите и инсайдовете си сменят местата, обърквайки тотално съперника.

Ференц Пушкаш. Шандор Кочиш. Йожеф Божик. Золтан Цибор. Гюла Грошич. Имената им са изписани със златни букви във футболната история и само съдбата ги лиши от световната купа през 1954-а. След 2:0 за двайсетина минути на финала срещу Германия, унгарците допускат обрат, необясним и до днес.

Олимпийски шампиони, загубили само два мача за 7 години - единият на финала на споменатия Мондиал, те бяха образец на футбола през 50-те години.

Победата им над Англия на "Уембли" през ноември 1953-а с 6:3 отеква в целия свят и остава един от паметните мачове в историята.

9. Сантос (1955-68 г.)

Колко клубни отбора сте чували, които имат в състава си 9 световни шампиони? Е, това бе Сантос на Пеле, доминирал много силното тогава бразилско първенство, обикалял света да играе демонстратимни мачове с Милан, Ривер Плейт, Бенфика... А мачовете им у дома с Ботафого на Гаринча понякога събират по 120-130 хиляди на трибуните.

След спечелените два турнира Копа Либертадорес през 1962-ра и 1963-а, Сантос отказва да играе в турнира в следващите сезони.

Трябва да плаща космическата заплата на Пеле, а това обуславя, че свободните дати от шампионатни мачове в Бразилия се използават за турнета в Европа срещу хонорари.

Единственото, за което можем да съжаляваме, че никога не успяха да уредят мач с Реал, който по това време командваше безмилостно в Европа.

8. Интер (1962-67 г.)

Заради този отбор дефиницията на италианския футбол в главите ни и до днес е "защита, организация, неатрактивност". Просто това бе теорията за футбола на Еленио Ерера, извел Интер до две купи на европейските шампиони.

Със схемата 5-3-2 и либеро, както и игра със светкавични контраатаки, Интер бе непробиваема стена. Джачинто Факети бе символът на отбора, но талантът на Луисито Суарес, бразилецът Жаир и Сандро Мацола допълваха картината - това бе тим с много оръжия.

Ерера бе написал огромен транспарант, който висеше до тренировъчното игрище: "Класа+Подготовка+Интелигентност+Атлетизъм=Шампиони".

И отборът изпълняваше мотото.

7. Испания (2007-2012 г.)

Преди тази епоха те бяха големите неудачници - заедно с англичаните, разбира се, на национално ниво от сериозните футболни сили на Европа.

Но на Евро 2008 всичко си дойде на мястото след победа с дузпи над Италия, класика с 3:0 над Русия и 1:0 над Германия на финала. Луис Арагонес използва мозъка на Барселона - Шави и Иниеста, успя да сплоти играчите на каталунците и Реал.

След него дойде Висенте дел Боске и Испания бе като машина. С пълен актив тимът се класира за Мондиал 2010, където след 0:1 на старта от Швейцария, испанците не допуснаха нито един гол до титлата.

И отново стопроцентови в квалификациите, стигнаха до Евро 2012. Там бяха безподащни, като украшението бе 4:0 над Италия на финала. Този мач докара нещата до 10 поредни двубоя от елиминации на големи първенства без допуснато попадение! Нечуван рекорд.

И по-важно: Испания спечели три поредни големи турнира на национални тимове, непостигано дори от славните бразилци на Пеле, немци на Бекенбауер или аржентинци на Марадона.