Най-добрите отбори в историята

6. Ливърпул (1975-84 г.)

Боб Пейсли наследи Бил Шенкли в "невъзможна мисия" - да замениш човека, създал големия тим на Ливърпул, превърнал клуба в гранд. През първия сезон на Пейсли тимът завърши втори в Англия. "Провалих се. Тук не празнуваме втори места", коментира с джорди акцента си Боб.

Е, имаше доста поводи за празнуване след това...

В следващите 8 години "червените" от стадион "Анфийлд" спечелиха 7 титли на Англия, четири Купи на европейските шампиони и четири купи на лигата, създавайки династия. Легенда, култ.

"Подавай на най-близката червена фланелка", изповядва философията на Шенкли наследникът му. Играта не е сложна - тича се много, тактическите указание се изпълняват безукорно, няма притеснение от нито един стадион или съперник, а когато се наложи - Кени Далглиш е там, за да донесе магията и да направи разликата. Сунес бе стоманата в средата на терена, Ръш - завършващия удар. Но най-голямата сила на този тим бе философията му никога да не се задоволява с второ място и да не се опиянява от успеха.

Ден след поредната купа беше време за работа - нови цели, нови амбиции, същото желание.

5. Барселона (2008-2011 г.)

През лятото на 2008-а Барселона предприе голям риск. Неопитният Пеп Гуардиола, водил за един сезон втория тим, пое волана на този скъп спортен автомобил. "Затегнете коланите, ще е опасно каране", предписа "Мундо депортиво".

Барселона на Пеп изхвърли през прозореца всички рекорди, постигани някога в клубния футбол. И - това, което мнозина може би не оценяват - Гуардиола ремонтира един отбор, чийто стандарти след ерата на Франк Рийкард бяха паднали.

"Всички се бяха поотпуснали - признава Шави (горе). - Едно кило в повече, няколко минути закъснение... Не придавахме важност на такива неща. А именно детайлите правят един отбор велик. Пеп дойде и всичко започна от нула."

Шест титли за една година - всички възможни, за които се състезаваш. Изумителен футбол, победи с по 4-5 гола над Реал, надиграване с "единодушно решение" на Манчестър Юнайтед два пъти във финал на Шампионската лига... Барса правеше чудеса.

Хорхе Валдано ги нарече "поколение - чудо", а сър Алекс: "недосегаеми".

4. Реал Мадрид (1955-60 г.)

Английските национали са в Будапеща през месец май 1960-а за мач с Унгария. Те гледат там финала за Купата на европейските шампиони между Реал Мадрид и Айнтрахт.

Испанците бият със 7:3 в Глазгоу, а Джими Грийвс разказва: "Гледахме с отворени усти. Никой не казваше нищо. Такъв футбол играеше Реал, че ние изглеждахме като пълни новобранци."

Алфредо ди Стефано прави всичко. Той е съвършеният футболист от А до Я, който води тази бригада невероятни артисти, събрана за забавление на феновете, но и за печелене на трофеи.

До него Пушкаш, Раймон Копа, Пако Хенто... творят. Пет европейски купи на старта на турнира, пълна доминация. Този Реал измисля модела на модерния футбол - да купуваш най-добрите играчи от целия свят, за да имаш най-силния отбор.

Както и да правиш турнета по цялата планета, за да утвърждаваш емблемата си като глобален бранд. Онези години, имената на легендарните играчи в бяло, са причината днес Реал да е най-популярният тим на света.

Останалото е работа на втората ера на Галактически талант, събран на "Сантяго Бернабеу" - в началото на новия век от Флорентино Перес.

3. Милан (1987-91 г.)

Милан се гордее с няколко знаменити отбора, като се започне от този на Нерео Роко през 60-те, та и на Капело от 1994-а, размазал Барса на финала за Купата на шампионите в мач, превърнал се в класика.

Но този състав, начело с Ариго Саки, е вероятно най-доброто италианско произведение изобщо (на снимката горе).

Създаден от един клуб пред банкрут, който Силвио Берлускони взима в ръцете си през 1986-а, Милан от края на 80-те е изработен от парите на магната и уменията на треньора Саки.

Той е никой - някакъв си наставник от трета дивизия. Но Берлускони вижда знанията му, когато неговата Парма елиминира Милан на "Сан Сиро" за купата на Италия. И го наема.

Холандското трио Гулит - Ван Бастен - Рийкард плюс 8 италиански звезди, с желязната защита на Барези и Малдини, с много тичане и преса, с невероятната тактика на изкуствени засади и висока линия на отбраната... С тактическа дисциплина на ръба на човешкото възприятие, както и с придвижване по терена, напълно ново за европейския футбол - така Милан на Саки превзе света.

"Движим се като един. Тренираме без топка, като на детска игра (джага), с часове. Тренираме срещу съперник-сянка, като в бокса", обяснява Малдини по онова време. Милан е като един човек в 11 фланелки.

През сезон 1988-89 г. смазаха Реал на полуфинала с 5:0, а Стяуа отнесе само 4 гола на финала. Куриозно, този отбор - епоха, стана шампион на Италия само веднъж със Саки.

2. Бразилия (1970 г.)

И преди този тим Бразилия имаше страхотни състави. Ерата на Гаринча, Диди, Вава... Но през 1970-а светът се удиви на златистата магия по време на световното в Мексико.

Мондиала съвпадна с нова ера в телевизионното развитие - той бе първи, предаван на практика изцяло, с цветна картина, почти в целия свят.

Но това е само част от обяснението за митичния статут на този тим. Другата са играчите в него и това, което те правеха.

Край Пеле, който бе абсолютният Крал на футбола по това време, се мотаеше един тип на име Тостао. На 23 години, с отлепена отчасти ретина на едното око, с фигура на някакъв мършав тийнейджър, когото вятърът може да издуха. Но с умения да подава топката като никой друг по онова време.

Добавяме Жерсон, Ривелиньо, Жаирзиньо (с неговите 7 гола на първенството), Клодоалдо и убийственият десен бранител Карлос Алберто, който атакува и стреля като нападател. Голът, с който бе оформено 4:1 над Италия на финала на световното, остава в историята като вероятно най-зрелищно отборно попадение на световно първенство. Алберто завършва атаката с гръмовен удар по диагонала.

Най-голямата сила на този отбор бе зрелището, шоуто - защитата пусна голове в 6 от 7 мача на световното, но на никого не му пукаше. Купата отиде в Бразилия, а феновете бяха се наситили на страхотен, атакуващ футбол.

1. Аякс (1965-73 г.)

Бари Хулсхоф се отказа от футбола през 1979-а и стана треньор, обикаляйки няколко държави. Бе за малко и в Гърция, където една сутрин, преди тренировката до него се приближи човек на преклонна възраст. И треньорът разказва за разговора им.

"Хвана ръцете ми и се разплака. Каза ми, че в неговото село преди години не е имало телевизия и е ходил до града, за да гледа мачове на Аякс през 70-те."

Ето такова бе влиянието на този отбор върху световната аудитория. Питайте някой, гледал този тим, дали може да забрави аурата на дългокосите типове, тичащи като дяволи по терена, заливащи като вълна съперниците и оставящи без дъх публиката? Едва ли.

Аякс на Кройф, Неескенс, Кроол, Хулсхоф, Ари Хаан, Гери Мюрен, Васович...

Те спечелиха 3 купи на европейските шампиони поред от 1971-ва до 1973-а, играейки с формация, която се използва и днес - 4-3-3.

Видът им като на Бийтълси, с дългите им коси и излъчване на рок звезди, ги отличава от всеки друг отбор в историята. Макар самият Кройф, геният зад всичко това на терена, а после и един от архитектите на бъдещето на играта, твърди, че този Аякс е можел да спечели повече трофеи.

И така не са малко, а и отборът с червената и бяла ивица на екипа през 70-те постигна най-важното - остана безсмъртен с яркия си стил на тотален футбол, спечели сърцата на всички по света и никога няма да бъде забравен.