Грях ли е да викаш против "нашите"?

Няколко хиляди българи (а и сърби, гърци, румънци с тях) викаха за Арсенал в София във вторник вечер.

Тоест - бяха срещу Лудогорец, който бе домакин.

И това ни сложи пред очите заглавия от типа "Срам! Българи псуват Моци!" и други, укоряващи хората, че са подкрепили Арсенал.

Разбира се, изненада няма. Нито в това, че опитват да ни вменят някаква принадлежност към "нашия отбор", нито към това, че в името на някаква такава въображаема кауза, се стига до заглавия с думички като "срам" и т.н.

Реализмът изисква да разгледаме въпроса по-детайлно.

Нека на първо място се запитаме - защо един привърженик на Арсенал в България, който е от ЦСКА, Левски, Славия или Локомотив (Пловдив), трябва да стиска палци за Лудогорец?

Да не би при 2:0 за българските шампиони в Северен Лондон привържениците на Тотнъм да са кършили пръсти и хапали устни, съчувстващи на английския отбор, губещ в резултата?

Бъдете сигурни, вдигали са наздравици с доволна усмивка и са търсели оригинални начини да се подиграят на Арсенал. Нормално е - фенско е.

Отворете социалните мрежи, заслушайте се във фолклора на запалянковците.

Питайте левскарите кой е Андре-Пиер Жиняк и защо го споменават с почит - гол в 96-ата минута за Тулуза, изхвърлил ЦСКА от Купата на УЕФА (2007 г.). Питайте цесекарите за Беверен, Тампере, Олимпия - те си знаят какво значение имат тези отбори.

Защо трябва да си за отбор-съперник, когато той играе в европейските турнири? Нали не представлява теб и България, а себе си, частния клуб, чийто екип носи?

Лицето на всички български футболни хора, фенове, ръководители и медии, е националният. Не клубовете.

Случаят с Лудогорец е малко по-различен, разбира се - този тим натрупа успехи набързо и натри носа на двата гранда в много отношения.

И вероятно затова, както и заради медийната услужливост в твърде пресилена степен понякога към Разград, се раздухва твърде много подкрепата на български фенове за противниците на шампиона.

Цесекари викаха за Стяуа срещу Лудогорец, какво странно има в това? По това време тимовете се биеха за титлата, напрежението между клубовете и без това бе голямо, а и двете агитки - от София и Букурещ, са си приятелски.

Левскари бяха за Лацио пак срещу Лудогорец, сложете горните изречения под индиго, само разменете думичките и отборите.

Нормално.

Лек нюанс - ЦСКА, Левски, Берое и всички останали като клубове имат изгода Лудогорец да печели в Европа. Той носи точици, които донякъде помагат и на останалите.

Но това няма нищо общо с феновете, тях коефициенти не ги интересуват.

Те си имат своето "черно и бяло" - свои и чужди. Любов и омраза. А в случая, конкретно за вторник вечер, дори не става дума за антагонизъм срещу Лудогорец.

Арсенал, както и Ливърпул преди две години, просто е доста популярен у нас, а и по света. И хората изживяха като Коледа деня, в който техните любимци дойдоха в София и играха пред тях.

Те не са "бедни и загубени души" - думи на Кирил Домусчиев за цесекарите, които викаха за Стяуа преди години. И онези не бяха. И левскарите при лациалите - също.

Да си фен означава страст, съперничество, подкрепа и понякога - да викаш срещу този, който е на пътя на твоя тим.

Нищо ненормално и чуждо на широкия футболен свят.

Колкото и някои заглавия да опитат да ни убедят в обратното.