Кой Михайлов дойде в Рединг? Истинският или двойник?

В началото на сезон 1995-96 г., Борислав Михайлов премина в английския Рединг.

Капитанът на националния отбор, който по това време бе в най-високата точка на класа и резултати след САЩ 94 и в успешната квалификационна кампания за Евро 96, обаче не успя да се наложи в Англия и е нареден като най-неуспешен трансфер на клуба в цялата му история.

Какво обаче се крие зад неудачите на Михайлов в Рединг?

Историята разказва Роджър Титфърд, привърженик на отбора и журналист, който написа откъс от книгата "Когато събота дойде", събрала куриозни случки от английския футбол.

"Михайлов трябваше да е най-големият футболист в историята на Рединг. Поне като визитка това се очакваше след трансфера му за 300 000 лири от Ботев Пловдив. Все пак говорим за човек, който бе извел като капитан славния български тим до полуфинал на световното година по-рано, а в края на кариерата си натрупа над 100 мача за родината.

Но... нещата се развиха различно.

Всичко започна лошо, като работната му виза се забави по неясни причини. В същото време - поне така твърди легендата - Михайлов е гледал видеозапис на финала от плейофите за влизане във Висшата лига срещу Болтън на "Уембли", който Рединг загуби същото лято. И му е било казано, че това е традиционен домакински мач - пред близо 50 000!

Дали е истина или не, не се знае. Ако е така, българинът си е помислил, че отива в огромен клуб с невероятни фенове. Едва ли е възможно, ако се замислим. Сигурно е мит.

Всъщност Рединг бе малък отбор тогава, който търсеше трескаво заместник на Шака Хислоп, продаден на Нюкасъл.

Михайлов пристигна все пак, но проблемите започнаха.

Първият бе с езика - неспособността му да научи бързо английски, за да комуникира нормално в клуба, оказа влияние. Изискването му "наричайте ме Боби", както и нежеланието му да се премести в къща от хотела, в който се настани, бяха други озадачаващи решения. Той така и си остана в хотела.

Да не говорим, че проблемите му в играта с крака веднага подсказаха на хората в Рединг, че това май няма да е мечтаният трансфер, за който се говореше.

Сред феновете с чувство за хумор вървеше приказка и за изкуствената му коса, като някой пусна легендата, че Михайлов сам казвал за нея: "Защо не, нали не съм полеви играч и не играя с глава". И това може да не е вярно, но тогава бе обсъждано из пъбовете на Рединг.

В родината му по това време Боби вероятно е бил национален герой. В Англия очакванията бяха да стане лидер на отбора. След първите мачове си мислехме: Дали не са ни пратили двойник? Кой е този човек?

За две години той изигра само 25 мача в Лигата, като често бе контузен и очевидно имаше проблеми с физическия стил на футбола в Англия. Периодът бе труден за него в личен план - в процедура на развод у дома, а и за отбора.

Седем вратари пазиха на Рединг за тези два сезона по различни причини - контузии, наказания, недобра форма...

В един мач срещу Болтън във втората година се наложи дори мениджърът Джими Куин да влиза като резерва на вратата, след като Михайлов бе изваден с травма. Просто нямаше вписан втори страж в групата.

Главният му конкурент бе Саймън Шепърд, който идваше със съвсем различна репутация - от Боръм Ууд в конференцията. Единият бе типичен английски вратар, другият - архитип на чужденец, а в онези години те още не бяха много.

Михайлов пазеше с долнище на анцуг дори през август, необяснимо за феновете. Не риташе силно топката, за разлика от Шепърд.

В един мач за купата в Джилингам му се случиха неща, за които не бе готов. Физически го мачкаха при всяко центриране, изглеждаше напълно объркан и с ужасена гримаса на лицето.

След поредната му контузия Рединг и Боби се разделиха, което бе облекчение и за двете страни.

В клуба и днес не обичат да си спомнят за този трансфер - без съмнение най-скъпият провал на Рединг в историята, а тогава 300 000 лири си бе сериозна сума, особено за вратар. Кантона две години по-рано струваше милион паунда на Манчестър Юнайтед от Лийдс!"

Това е историята на Борислав Михайлов в Рединг, разказана от свидетел. Колко от нея е истина, колко са анекдотите и митовете - кой знае.

Но периодът на тогавашният капитан на България в Англия е без съмнение най-трудният в кариерата му.