Изпепелените крила на спорта
Отбори и цели нации потънаха в скръб за звездите си след самолетни катастрофи
Самолетът на боливийската компания Ламиа се разби преди да стигне Меделин, а в сблъсъка загинаха повечето от мечтателите на Чапекоензе. Тимът преследваше първия си трофей, пътуващ за финала на Копа Судамерикана срещу Атлетико Насионал.
Историята на Чапе, както Бразилия нарича отборчето, пробило от долните дивизии едва в последните 2-3 сезона, бе наричана "романтична".
Съдбата реши да увековечи този тим още преди той да стигне до мечтата си, с която преследваше и място в пантеона на безсмъртните във футбола.
Историята на самолетни катастрофи, отнели спортни герои и изтрили животите на цели отбори, е дълга.
За някои от тях има филми, пеят се песни и имената им са символи, митове. Има и такива, които историята помни само в статистиките, поне за масовото публично пространство. Светът не помни много от случаите, в които в самолетни ужаси са изпепелени крилата на спорта.
На 6 февруари 1958-а загиват 8 от Бебетата на Бъзби - един от най-талантливите отбори в историята на английския футбол.
Манчестър Юнайтед надживява ужаса и 10 години по-късно с мениджър Мат Бъзби и лидер Боби Чарлтън - оцелели в катастрофата, става европейски шампион.
На летището в Мюнхен (горе) самолетът на Юнайтед изобщо не излита, не успява да се отлепи от замръзната писта и се удря в постройка.
"Цветята на Манчестър", така ги нарича градът, а и светът. Дънкан Едуардс и останалите (на основната снимка) са безсмъртни в паметта и сърцата на феновете на Острова.
9 години по-рано загива друг отбор, останал мит.
Гранде Торино - тимът, който диктува футболната мода на Италия, дава гръбнака на националния тим и е сочен за най-силен в Европа (преди да има евротурнири), оставя на практика целия си звезден състав завинаги на хълма с базиликата Суперга край Торино.
На връщане от среща с Бенфика в Лисабон, самолетът Fiat G212CP се разбива там, а градът се стича да помага при изваждането на оцецелите. 23-ма от делегацията на Торо загиват, като 18 са играчите.
Някои от тях дават имена на стадиони из цяла Италия ("Ромео Менти", "Марио Ригамонти" и "Валентино Мацола") - такъв е ефектът на този отбор върху футбола в страната.
И до днес Африка не може да прежали замбийския тим от 1993-а, загинал на брега на Атлантическия океан при излитането си от Либервил, Габон, за Сенегал. Тимът трябваше да играе квалификационен мач, но пътуваше без двете си големи звезди.
Калуша Бвалия (горе на погребението на съотборниците му) и Чарли Мусонда трябваше да пристигнат направо в Дакар заради ангажименти с европейските си клубове ПСВ Айндховен и Андерлехт. Те не са на борда, когато на 500 м от брега самолетът се подпалва, а пилотът изключва двигателите и машината се разбива във водата. Няма оцелели.
Съдбата реши да върне поне малко от усмивките на почернения замбийски народ, като 19 години по-късно националите спечелиха Купата на Африка точно в Либервил, на километър от мястото, където останаха завинаги момчетата от отбора от 1993-а.
Президент на федерацията през 2012-а при триумфа на тима бе Бвалия...
Извън футбола самолетни катастрофи са спирали в полета им големи спортисти и отнемали животите на цели отбори. Най-тежка като брой на загиналите е катастрофата през ноември 1970-а в гора в Западна Вирджиния, САЩ.
Самолетът на тима по американски футбол на Университета Маршал не успява да се приземи на пистата, а удря дървета и експлодира.
36 от 37-те футболисти в тима загиват. Мемориал на мястото на трагедията почита паметта им, като това продължава да е най-мащабната трагедия в спортната история на САЩ, когато говорим за самолетни инциденти.
Много по-прясна е травмата от ужаса в Ярославъл, където местният хокеен отбор Локомотив се качи на борда на самолета Yakovlev Yak-42 на 7 септември 2011-а, за да пътува за мач срещу Динамо Минск в столицата на Беларус.
Но машината не излетя, а се изплъзна от пистата, движи се около 2 километра по земята, преди да се забие в река Волга и да избухне в пламъци.
Загинаха всички хокеисти на борда, 28 на брой. Единственият, който бе измъкнат от самолета жив - Александър Халимов, почина в болницата пет дни по-късно. Трагедията смрази целия спортен свят, а траур обявиха дори в хокейните храмове на САЩ и Канада, тъй като в Ярославъл играеха бивши звезди от НХЛ.
В България една тема, която не е особено популярна и остава енигматична до наши дни, е катастрофата на ТУ 134 на "Балкан" край врачанското село Тлачене от март 1978-а.
На борда на самолета са полски спортисти, тимът на тази страна по колоездене, юношески национали по футбол и баскетбол, както и отборът ни по художествена гимнастика и треньорката им Жулиета Шишманова.
Причините за катастрофата остават мистериозни, а данните за инцидента и до днес са оскъдни. Знае се, че малко след излитането от София към Варшава, машината прави странни маневри, губи височина и се удря в хълм. Това се знае.
Името на Жулиета Шишманова остава легенда в спорта ни.
Както в световния футбол са тези на Дънкан Едуардс и останалите от Юнайтед, Мацола и звездите на Гранде Торо, момчетата от замбийския тим или онези здравеняци от Университета Маршал, останали в гората на Западна Вирджиния.
Както и това на Греъм Хил, шампион от Формула 1, загинал в самолетна катастрофа на борда на машина, която сам пилотира.
И - кажете, че съдбата няма намеса - смъртта му край Лондон се случва на 29 ноември 1975-а, днешната дата, в която светът плаче за бразилските футболисти от Чапекоензе.
Бащата на Деймън Хил пилотира самолет, който няма лиценз и позволение за кацане.
Полетът им към спортните мечти бе спрян, а крилата му - изпепелени в самолетен ужас.
0 коментара