Приключенията на германския гмуркач в Лондон

Четвъртък, 4 август 1994-а. В България мнозина още не са спрели да поливат четвъртото място на великото световно първенство в Щатите, но в Северен Лондон нещата са различни. Първо - Англия така или иначе не участваше на САЩ 94.

И второ, стотици са се струпали пред стадиона на Тотнъм, за да видят новото попълнение на клуба.

А той, както се е изразил президентът Алън Шугър, е играч от най-висша класа.

Е, след като седмици наред се спекулира, че ще е Диего Марадона, близък приятел на мениджъра на Спърс Ози Ардилес, вестниците подемат шегата за това къде в Лондон има тренировъчни зали за хандбал. Знаете - Диего, голът с ръка, от който са минали само 8 години... Никой англичанин не е забравил и не е простил.

Освен феновете на Тотнъм, които при слуха, че Марадона може да облече бялата фланелка, някак странно губят памет. Но Диего е хванат с допинг на световното и тази възможност - ако изобщо я е имало, пропада.

Човекът, когото чакат край "Уайт Харт Лейн", идва с не по-малко спорна за Острова репутация. Малко след завръщането му от Щатите, нападателят на вече бившия световен шампион (за това се напивахме в България тогава!) Юрген Клинсман подписа договор с Тотнъм на яхтата на боса Шугър в Монако (горе).

Именно там играе по това време Клинси, а треньор му е Арсен Венгер.

Е, на този 4 август един германец щеше да пристъпи в Лондон под враждебните погледи на всички, освен феновете на Тотнъм. И за една година щеше да промени Висшата лига, да се влюби в града и стадионите из страната, както и почти да загуби живота си на "Вила Парк" 10 месеца по-късно.

Клинсман прочита с кафето си в хотела същата сутрин интересни неща из лондонската преса. След финала на предишния Мондиал, когато неговите театрални премятания изкараха червен картон на Педро Монсон от Аржентина (долу), а и спечелиха абсурдна дузпа на германците, репутацията му в родината на футбола бе на симулант.

"Гмуркач", пишат откровено медиите в Англия при новината, че "този германец" идва да играе в Тотнъм.

Затова и той нанася първия удар на представянето си: "Къде са училищата по гмуркане в Лондон? Знаете ли?", обръща се към репортерите.

Добре, Юрген - 1:0 за теб. Но нещата тепърва започват. "Dive Bomber", гласят заглавията на следващия ден, комбинирайки сочно думичката за гмуркач, симулант във футбола, и наименованието на немските самолети, бомбардирали Острова през Втората световна война.

"Не знаех какво да очаквам от Англия, от Лондон - разказва Клинсман. - Нямах си идея, че някой ще напомня за войната или за финала от 1990-а. Мислех, че футболът трябва да обединява хората."

Вестниците намират любима тема. Пол Паркър, играл на полуфинала Англия - Германия от Мондиал 1990 дава интервю за "Дейли Мирър" и казва: "Когато стане единоборство, той е на земята."

А топ съдията Кийт Хакет, който вече се е отказал и е шеф на арбитрите във Висшата лига, предупреждава: "Той се свлече като чувал с въглища на един мач от световното. Тук няма да търпим такива неща".

И все пак чувството за хумор с шегата на представянето върши работа. Донякъде. Клинсман има и още идеи - да извади шнорхел и плавници пред репортерите и съвсем да го обърне на майтап, но... се отказва и се ограничава само с фразата.

Извън войната с думи в медиите, германецът е очарован от Лондон. "Невероятен град, веднага се влюбихме в него със съпругата ми. Култури, живеещи врата до врата, разнообразие, спокойни и ведри хора, които не се интересуват кой си."

Лондончани също си падат по новия им съгражданин - та той обикаля улиците с един малък "Бийтъл", далеч от луксозните коли на футболистите, с които местните са свикнали!

"Нямах идея кои са новите ми съотборници - разкрива Юрген. - Шерингам, Бармби, Андертън... Колин Колдърууд, Гари Мабът. Не ги познавах. Но още от първите тренировки разбрах, че имаме добър отбор. Приеха ме и имаше химия.

Тренировъчният процес в Англия ме изуми - съвсем различен от Франция и Италия (Клинсман бе в Интер преди Монако). Там нещата са повече базирани на техника и се внимава да няма контузии на тренировките. Нямаше толкова динамика. Налагаше ми се да правя индивидуални занимания, за да съм бърз и да не губя острота и кондиция.

В Англия всяка тренировка бе война. Нямах нужда от допълнителни занимания!".

Предсезонната подготовка също е шок - културен и футболен. След един мач в Дъблин Ози Ардилес влиза в съблекалнята и раздава банкноти на играчите - по 30 лири на всеки. "Забавлявайте се, идете в пъба и му отпуснете края", казва аржентинецът. Клинсман е изумен, но признава - това работи отлично за отборния дух.