Верен на отбора до смърт... и след това

Да обичаш отбора си до смърт. Че и след това.

Такава история може да се случи само в страна, където футболът е по-важен от живота. И къде другаде да е това място, ако не в Южна Америка.

Минаха пет години от втрещяващата гледка на ултрасите на Депортиво Кукута, които вкараха ковчег на стадиона.

Не, за да имитират погребението на съперника - както правят някои други фенове по света, а за да покажат за последен път свещената трева и цветовете на отбора на един от тях.

Историята на Кристофер Жакоме обиколи света през март 2011-а, дни след смъртта му. Вестта за убийството на 17-годишното момче обиколи колумбийстите медии в нощта на 26 март 2011-а, но не стана световен въпрос.

Все пак такива неща в страната се случват нерядко. Кристофер играел футбол, когато край игрището започва престрелка. Пистолетът е насочен точно към момчето, което загива на място.

Според заключението на съда месеци по-късно, става дума за лично отмъщение на друг младеж от квартала. Не е свързано с футбол.

По-вероятно е причината да е близка до това, че Кристофер е член на една от ултра групировките на Депортиво Кукута - La banda del indio, която е замесена в доста други дейности, освен радикалната подкрепа на местния тим.

Тялото на Кристофер остава окървавено край игрището в петък вечерта на 26 март, но на следващия ден Депортиво има мач.

"Той бе постоянно на стадиона, там бе душата му, сърцето му", казва просълзена майката на убития Ямиле Жакобе пред телевизионните камери.

По това време, минути след убийството, около нея вече има 30-ина ултраси от групировката. Те помагат на Ямиле да се прибере вкъщи и я питат как искат да бъде почетен сина и. Със знаме на трибуните може би? Или с някаква церемония край стадиона преди мача в събота срещу Енвигадо?

Тя изобщо не е в състояние да мисли за това. Опечалената майка оставя решението в ръцете на ултрасите. И те измислят най-странната почит в историята за 17-годишния Кристофер, чието тяло е положено в ковчег на сутринта в събота.

Хардкор ядрото на La banda del indio няма право да влиза на стадион "Хенерал де Сантандер". Клубът им е забранил достъп до трибуните.

Но в Кукута полицията и стюардите имат навик да оставят вратите на стадиона отворени след 60-ата минута, за да могат хората да си тръгват по всяко време и да не стават стълпотворения на изходите.

Така ултрасите измислят своя план. Те носят ковчега по улиците на града - около 2 километра от къщата на Жакоме до стадиона. И внасят ковчега в 70-ата минута на мача без никой да ги спре, тъй като охранителите са вътре в трибуните и не очакват, че някой ще тръгне да влиза в края на двубоя!

Гледката е заснета от камери и фотоапарати и изумява, шокира и дори гони просълзени от стадиона някои от зрителите вътре. Доста е стресиращо да видиш ковчег сред феновете, особено ако разбереш, че вътре лежи тялото на мъртвец!

Депортиво по това време губи с 0:1, но вкарва в края на мача и изравнява. "Радваме се, че те не загубиха пред Кристофер", казва невъзмутимо един от лидерите на La banda del indio пред камерите на местна телевизия.

Полицията реагира веднага след края на мача. Ултрасите са арестувани, а няколко от тях са осъдени за две нарушения на обществения ред - влизане със забрана на стадиона и внасянето на ковчега.

Депортиво Кукута се извинява на привържениците, останали потресени от гледката.

Ден по-късно стадион "Хенерал де Сантандер" осъмва с графити като "Игуана не е мъртъв, той е тук и видя гола", "Крис, винаги сред нас" и други, писани от ултраси на Кукута.

Алваро Торадо, тогава президент на Депортиво, се появява наживо в телевизионно интервю. И наред със задължителните осъдителни думи за внасянето на ковчега от ултрасите, вметва.

"Той обичаше отбора с цялото си сърце, а и след смъртта си донесе късмет...". Фраза, която прави боса идол на феновете и до днес.

Нищо, че за останалата част от света, видяла кадрите и снимките (а тази новина, за разлика от тази за убийството на Жакоме, стана световна), случилото се на трибуните е нереално и потресаващо.

Все пак говорим за Южна Америка. Там страстта към отбора е доживот.

Че и след това.