Първата суперзвезда на Бразилия

В бразилската история президентът Епитасио Песоа има запазено място с делата, извършени от него на власт между 1919-а и 1922-ра.

Сред тях попадат организирането на бляскави тържества за 100-годишнината от независимостта на страната, изграждането на първия университет в Рио де Жанейро и хиляди километри железопътни линии. По негово време се появява и първата радиостанция.

А, да - и е наложена отново забраната тъмнокожи да играят в Първа лига и националната селекция по футбол.

Това определено не е добра новина за най-добрият играч на Бразилия и Южна Америка по това време. Защото той бе плод на любовта между германски бизнесмен и мулатка. Артур Фриденрайх имаше матова кожа и зелени очи, а Господ бе дал толкова талант в краката му, че футболът бе единственото му възможно поприще.

Е, заради забраната на Песоа му се налагаше да стрива прашец от ориз върху лицето си, да изправя с гребен къдриците, за да скрие чертите на мулат. И да подчертае европеидните такива.

Историята на Артур започва в Сао Пауло, където пред 1892-ра се появява на този свят в квартала Лапа. Татко му е Оскар Фриденрайх, син на немски преселници и бизнесмен. Майка му е Матилде - местно момиче, мулатка.

Историята му не кореспондира с тези на Пеле и Гаринча, израснали в бедност и тичали след автобусите по няколко километра, за да идат на тенировка без обувки като младежи. Фриденрайх расте в привилегирована за онези години среда, ходи в елитно училище за бели, посещава и колеж.

Същевременно започва да играе за местния отбор Германия, който - както е съвсем ясно от името му - е съставен от немски имигранти и наследниците им.

Репутацията на татко му в града му спестява въпросите за по-тъмния цвят на кожата. Фамилията му - също.

Веднага виждат, че координацията му, техниката и ударите, са по-различни от тези на останалите. Слабоват физически, той е изключително подвижен и жилав, не може да бъде съборен и от най-здравите съперници. Още на 17 години съотборниците му го кръщават Тигъра, което остава и в цялата му кариера.

В първите си години в играта Фриденрайх играе по няколко мача на седмица, за клубовете Германия, Ипиранга, Паулистано, както и за колежа "Макензи", в който учи. Тези, които му показват тънкостите на играта, разбира се, са европейци.

Футболът в Бразилия се появява през 1894-а, когато Чарлз Милър, син на английски инженер по железниците, внася първата топка и показва на местните как да играят. Германци и англичани разнасят "бацила" из страната, като чак до средата на 20-те години тя е само за белия елит, поне официално.

По кварталите с мехове и каквито и да е ръчно изработени подобия на топки, тъмнокожите също се запалват. Просто нямат право да се включват в отбори.

Точно Милър, както и германецът Херман Фризе, учител по немски, са първите футболни ментори на Фриденрайх. На 19 години той става за първи път голмайстор на Лигата на Сао Пауло, обединяваща стотици отбори по това време. Прави го още 8 пъти в следващите години.

1914-а бележи исторически момент. Първият бразилски национален отбор е свикан в Рио, макар тогава да го наричат просто - 11-те селектирани, за да посрещнат с приятелски мач пътуващият из континента английски Екзитър Сити. Срещата е на стадиона на Флуминензе и централен нападател в този ден е Фриденрайх.

Според бразилските източници, мачът е спечелен с 2:0. В Англия се твърди, че завършва 3:3.

Такива са времената, че всъщност е напълно възможно да са се изиграли два двубоя в два поредни дни... Бразилия, вече като национален отбор, записва първия си мач в края на същата година и губи с 0:3 от Аржентина.

След което започва да играе контролни срещи всеки месец, като футболистите в състава се сменят почти изцяло. Само един остава постоянна величина - централният нападател.

Фриденрайх води селесао до триумф в Копа Америка през 1919-а, като става и футболист №1 на турнира. Това е първият сериозен успех на нацията, която с гордост нарича себе си най-велика в играта, любима на милиарди. На финала е победен Уругвай с 1:0, а Тигъра вкарва единственото попадение.

Преди това обаче Фриденрайх се сблъсква с реалността, и то брутално. Това са най-тъмните години на футбола на континента.

През 1915-а се организира Купа Рока, в която Бразилия среща в три мача Аржентина, а с тима за гостуването в Буенос Айрес пътуват и тъмнокожи играчи. Те са обиждани расистки по време на двубоите.

Две години по-късно пак там е организираното първото Първенство на Южна Америка, което по-късно се превръща в Копа Америка. Участват домакините, Уругвай и Бразилия.

Аржентинските вестници направо преливат от расистки заглавия и питат бразилците "Това ли са маймуните ви?", а играчите с тъмен цвят на кожата са наречени в една от статиите "оборски тор".

Бразилската федерация се чувства засрамена - не от написаното, а, изглежда, от присъствието на тъмнокожи в отбора... И ги вади от състава. Фриденрайх вкарва един гол на турнира, но атмосферата е такава, че селесао няма никакъв шанс.

Марио Фильо, най-известният футболен журналист и летописец от онова време в Бразилия, описва така нападателя.

"Той бе различен. Приемаха го всички, въпреки че не бе бял. Не бе и типичен тъмнокож, със средно смугла кожа, зелени очи, изправена с много усилия коса... Но това, което правеше на терена, бе възхитително. Хората го харесваха из цялата страна."

Фильо е човекът, на когото е кръстен стадионът - символ на бразилския футбол. Сигурно го знаете като "Маракана", но истинското му име е "Стадион Марио Фильо".

През тези години Фриденрайх вкарва стотици голове в градската и щатската лига на Сао Пауло, става и 6 пъти шампион. Звездата на Бразилия - без никакво съмнение.

И неговият момент за отмъщение срещу расизма, който преглъща в Буенос Айрес, идва.

През 1919-а Копа Америка идва в Бразилия. Тъмнокожите са в състава, а за първи път в историята на селесао тимът се събира на лагер - цели 10 дни преди мачовете.

На старта Чили е смазан с 6:0, а три от головете вкарва Фриденрайх. След това сладко е победена Аржентина, а с Уругвай се стига до реми. И така домакините и уругвайците са с равен актив. Това налага допълнителен плейоф за титлата, нещо като финал.

35 000 се тълпят на стадиона в Рио, за да видят мача. За онези години това е огромна посещаемост. Резултатът е 0:0, та се налагат допълнителни 30 минути. Пак няма гол. Нови 30 минути - такива са правилата тогава.

Уморителният 150-минутен маратон е решен с попадение на Артур Фриденрайх, а героите са понесени на ръце по терена и извън стадиона от бразилската тълпа.

Моментът е исторически. Това не само е първият голям трофей на Бразилия. Голмайсторът на нацията би следвало да е отворил символично път за тъмнокожите във футбола, да ги легитимира като част от играта... Е, не става точно така.

"Pé de Ouro", измислят на следващия ден вестниците. По непотвърдени данни, прякорът ражда пак перото на Фильо. Това значи Златен крак. Така страната вече нарича своя герой, дотогава известен като Тигъра.