Сър Алекс на 75 - историята му от Дупница до Барселона

Там, където старата и новата година се срещат, навръх 31 декември, един от най-големите във футбола празнува свой личен специален ден.

Сър Алекс Фъргюсън е на 75 години днес, а поглеждайки през рамо на чаша вино, ще установи, че близо 60 от тях са минали за и във футбола.

Знаем какво е постигнал - 49 трофея, рекорден брой титли на Англия, две европейски купи на шампионите и т.н. Витрината на успехите му е изключителна. Но има някои случки от живота и кариерата му, които не са придобили световна популярност, а са ключови за оформянето на една от легендарните истории в летописите на великата игра.

Училище по оцеляване

Александър Чапман Фъргюсън, роден на 31 декември 1941 г., е от Говън, квартал на Глазгоу, в който нямаш право да си мек и благ по характер. От съвсем малък работи, защото семейството е бедно и трябва да се изхранва. Вечер, след като е тренирал с местния юношески тим, работи в пъб и понякога остава да го затвори с последните клиенти.

Това е такава школа за живота, каквато нито един университет на света не може да ти даде. В автобиографията си пише за тези нощи, в които виждаш какви ли не хора, в какво ли не състояние. Играе от 16-годишен, но като аматьор за Куинс Парк където вкарва доста голове - играе като централен нападател.

Вкарва хеттрик във вратата на Рейнджърс през 1963-а и за първи път вижда името си в най-големите вестници на Шотландия със заглавието "Човекът, който разклати Рейнджърс".

С Дънфърмлин изпуска титлата през 1964-65 г., губейки финалния спринт с една точка. Но голямото му разочарование идва, когато го вадят от състава за финала за Купата на Шотландия, загубен с 2:3 от Селтик. Причината - играл под нивото си в предишния шампионатен мач...

Първи урок в играта: Трябва да си непоколебим в решенията си като мениджър.

Играе и в Рейнджърс, както и във Фолкърк и Еър Юнайтед. Вкарва над 170 гола за 17 години, но никога не става голяма звезда и няма мач за националния отбор на Шотландия.

Някой знае ли резултата от първия му мач?

Отговорът - не. През лятото на 1974-а, една на 32 години, получава предложение да стане мениджър на Ийст Стърлингшър срещу заплата от 40 лири на седмица. Дебютира в контрола срещу английския нискоразреден Нюнийтън Боро, но... никой не знае резултата. Нито в архивите на двата клуба го има, нито в главите на участниците.

"Ходихме на турне в Шотландия тогава, играхме два мача. Мисля, че победихме Ийст Стърлингшър и направихме равен с Албиън Роувърс", казва днес Джеф Коулмън, мениджър на Нюнийтън по онова време. Но не помни точни резултати, както и да е забелязал кой е мениджър на домакините. Много години по-късно вече знае, че е бил част от исторически мач.

Единственият клуб, който го уволни

Ето това вече е велика история. След само 117 дни в Ийст Стърлингшър иска да го вземе Сейнт Мирън. Отбор, който е в средата на таблицата в трета дивизия. Фъргюсън получава позволение от шефовете на първия си клуб като мениджър и подписва на новото място. За да започне първата му славна епопея.

За четири години постига много - отборът печели промоция във втора дивизия, а след това става шампион там и отива в елита. Невероятно, но факт. Когато Алекс пристига в Сейнт Мирън средната посещаемост на отбора е 1908 зрители. Когато си тръгва през 1978-а тя е 11 230. Отборът стига до трето място в Първа дивизия и се състезава с тимове като Абърдийн, Дънди Юнайтед, Хибърниън и Хартс.

Фъргюсън обаче е уволнен през лятото на 1978 г., като причините са доста.

Прекият повод е това, че се е договорил тайно с Абърдийн да поеме този отбор от новия сезон. Президентът на Сейнт Мирън Уили Тод не само го уволнява, но и го дава на трибунала към Футболната асоциация за 15 нарушения на контракта между него и клуба. Сред тях:

- Непозволени преговори с друг клуб

- Нерегламентирани плащания към играчи извън договорите им, както и уговарянето им да преминат с него в новия му отбор

- Ругаене и заплахи към администраторка в клуба, която не позволила на играчи да получат служебни пари за пътуване. Фърги не и говори 6 седмици, като и прибира ключовете от канцелариите на клуба и се налага полиция да го принуди да ги върне

Трибуналът се произнася, че Алекс Фъргюсън се е държал незряло, а Тод го уволнява, казвайки, че този човек не може да е мениджър. Прав му път към Абърдийн, с други думи.

И още един детайл от времето му в Сейнт Мирън. Асистентът му в последната година там Ричи Макфарлън не е споменат в нито една от автобиографиите на Фъргюсън, нито в едно интервю, нито пък някога повече получава обаждане от сър Алекс. Той е заподозрян, че е заел страната на ... администраторката в скандала. Веднъж пресечеш ли пътя на Фърги, завинаги си в черния списък!

Червен картон за грубости... на треньора

И този случай е от периода в Сейнт Мирън, но заслужава отделно внимание.

През лятото на 1976-а Фъргюсън води отбора си на турне на Карибите за три седмици. Играят в Барбадос, Тринидад, Гвиана и Суринам. Първата заповед при заминаването е: "Каквото се случва на турнето, си остава на турнето!". Нищо не се казва на медиите и не придобива публичност.

Слухове за легендарни гуляи из баровете на играчи, дошли с позволението на Алекс, има много. Официално - нито дума.
Но истинският хит идва на един от мачовете, като за него също дълго не се знае, докато Фъргюсън не го описва в интервю две десетилетия по-късно.

В Гвиана местният отбор играе доста грубо и централният нападател Боби Торанс е ритан по терена безкомпромисно. Алекс се оплаква на съдията, но без резултат.

"Влизам на терена, това копеле в отбраната им си прави каквото иска", казва мениджърът на помощника си по това време Дейви Провън. И на полувремето 34-годишният Фърги се появява като резерва, въпреки че не играе от повече от 2 години.

"При първото центриране към мен му показах, че има нови правила - разказва сър Алекс много, много по-късно. - При следващата възможност го заковах. Точно този, който риташе Боби. Съдията ме изгони, а онзи лежеше като умрял на терена, охкайки."

След мача Фъргюсън държи реч в съблекалнята и казва на играчите, че за тяхното здраве ще е добре никой в родината да не разбира подробности от този мач.

Човекът, който нокаутира Фърги

"Трябваше да го ударя първи, защото иначе той щеше да го направи", разказва Франк Макдугъл, смелият централен нападател на Абърдийн. Случката е от един четвъртфинал срещу Хартс в средата на 80-те, когато Макдугъл се контузва още в първите минути и иска смяна.

"Никога не съм симулирал травми, играех и контузен, но тогава просто не можех да ходя. След мача той навря лицето си в моето и започна една от неговите страховити тиради.

Не мислих много, просто му забих един юмрук и той падна като чувал с тухли. Свлече се като на забавен кадър.

Но веднага скочи обратно като от пружина и отново навря лицето си в моето, гневен и крещящ. Мислех си, че това е краят ми в Абърдийн, но Фъргюсън ми прости след няколко дни. Дори бе доволен, че играчите му имат кураж и са готови за битка.", е разказът на нападателя.

В Абърдийн репутацията на Алекс вече е сериозна. Той е наричан от играчите Гневния Фърги, защото хвърля чаши из съблекалнята по тях, стига и до шамари.

Веднъж глобява защитник от тима, който го е изпреварил с колата си на път за тренировка.