Безрисковата инвестиция на ЦСКА

ЦСКА обяви Стамен Белчев за постоянен треньор, като се предполага, че ще изкара докрай сезона. Слухове от дни "го сменяха" с някое далеч по-тежко име - Любо Пенев, например.

Феновете си мечтаеха и за наставник със сериозно име и визитка от България или зад граница, споменаваше се и Стойчо Младенов, който обаче си има договор в чужбина и плановете му за настоящия сезон се разминават с тези на любимия му отбор.

Всъщност решението за Белчев е като щипка здрав разум в иначе хаотичната политика на клуба напоследък. Безрискова инвестиция ако искате, премервайки на везните факторите "стойност на вложението" и "възможност за провал".

Белчев ще води ЦСКА през пролетта в първенство, в което "червените" няма как да станат шампиони, а дори второто място изглежда далечно - изостават на 8 т. от Левски.

Да, има плейофна система, да - шансове да бъде наваксан пасива дори от Лудогорец (12 т.) на теория има, но... Нито за миг през есента този отбор на ЦСКА не загатна, че е способен на такава победна серия. А и не се вижда как - особено Разград, а и Левски - ще направят толкова грешки, че да бъдат задминати.

Реалистично ЦСКА трудно ще падне и под трето място, защото преследващите го Черно море и Локо (Пд) също не са отбори, които да навъртят по 7-8 поредни победи.

Амбициите на клуба за сезона би следвало да се структурират около стабилизиране и обиграване на състава, добавянето на 2-3 класни попълнения, а и активно налагане на млади играчи, каквито в картотеките на ЦСКА има достатъчно.

Белчев изглежда идеален за целта. Той няма его на звезда и няма да се блазни от това да постави точките и класирането на всяка цена. Просто личната му изява не е най-важна.

Служи на клубните интереси, а и добър балансиращ механизъм в атмосфера, в която далеч не всичко е спокойно. Познава обстановката добре, както и играчите, които е водил и в дубъла, а и в последните кръгове от есенния полусезон - в първия отбор.

Ясно е, че едва ли този треньор ще е дългосрочна алтернатива за ЦСКА, но за какви дългосрочни планове можем да говорим в родния футбол изобщо? Та за една есен 13 треньорски смени са направени в отборите от Първа професионална лига.

Само в ЦСКА Белчев е наставник №3 от август насам. А за 4 години от януари 2013-а, сменените треньори на "червените" са 11.

Клубът и отборът, а и привържениците, имат нужда от усещане за постоянство и стабилност. При турбулентните събития на и извън терена в последните 7-8 месеца, такова може да дойде от консолидиране поне на съблекалнята, което да даде серия солидни резултати.

Какъв е смисълът за такава цел, която не е титла или пробив в Европа, да търсиш треньор с високи финансови изисквания, който поставя условия за сериозна селекция?

Ходът на ЦСКА може и да не е най-популярният и изпълващ с мечти и амбиции феновете, но може да се окаже точен в този момент и в контекста на процесите, които текат в клуба и около него.

Човекът е работяга, не вдига шум около себе си и точно от това може би има нужда ЦСКА - малко по-малко показност, малко скука и сивота, ежедневие на бачкане.

А и още един аргумент - петте трофея, които ЦСКА спечели в последното десетилетие, бяха постигнати от български треньори.

Стойчо Младенов донесе титлата от 2008-а, Милен Радуканов и Христо Янев вдигнаха Купата на България, а Пламен Марков и Радуканов - Суперкупата.

Като се замислим, трима от тях (без Стойчо) също не бяха звездни имена в професията, когато застанаха край тъчлинията на "Армията", а Янев и Радуканов нямаха и почти никакъв опит - за разлика от Белчев, макар и с отбори от по-нисък разряд, в сравнение с ЦСКА.