Чудните пана на датския художник Лаудруп

7 януари, 1995 г.

В Мадрид е мека вечер, но във въздуха се усеща нещо много по-жилещо от студа. Не е мразовито, но е напрегнато.

Ел Класико винаги носи със себе си това усещане. В средата на сезона Реал и Барселона са разделени само от 2 точки в полза на Мадрид, но гостите са в отлична форма. Ако победят на "Сантяго Бернабеу", ще излязат на върха в класирането и ще нанесат тежък психологически удар. Двоен удар.

11 месеца по-рано Барса е смазала Мадрид с 5:0 в мач, който и до днес в Каталуня е сочен за матрица, образец на футбола на Кройф и неговия дриймтим. Три гола на Ромарио. Блестящи Стоичков, Куман и Гуардиола.

И един феноменален датчанин, напълно разпилял защитата в бяло с пасовете, "чертаещи" хирургически разрези по терена, носещи голове и страх в съперника. "Когато той играе така, е четвъртият най-силен футболист в историята - след мен, Пеле и Марадона", казва в свой стил Ромарио след разгрома.

Но лятото на 1994-а е променило драстично нещата, като плеймейкърът на Барса напуска кораба. Скандал с Кройф, време за промяна, недоволство от йерархията в отбора... тезите са много. Фактите: Михаел Лаудруп подписва с Реал Мадрид и пресича футболната демаркационна линия.

На 7 януари 1995-а е време за първото му Ел Класико в Мадрид.

Реал бие с 5:0, а хеттрик този път прави Иван Саморано. В сърцето на всичко е Лаудруп, креативен и с виждане за играта, което не оставя никакви шансове на Барселона. "За съжаление новият му отбор вече знае какъв играч притежава", казва с горчивина Кройф.

Всяко поколение има поне по един великан, гениален и изпъкващ над останалите. Днес имаме двама - Меси и Роналдо, но през 60-те бе Пеле, през 70-те Кройф (с цялото уважение към Бекенбауер), а 80-те принадлежаха на Марадона - шапки долу за Платини, Румениге и останалите.

90-те бяха времето на Роналдо и Зидан, но Лаудруп винаги остава извън списъците на суперзвезди, ако гледаме такъв тип класации. Той не е споменаван сред най-добрите. На самия връх на футболната пирамида.

А тези, които са го гледали в най-ярките години от кариерата му, помнят какво можеше. Той рисуваше по терена като някакъв русокос художник, плъзгаше се по тревата, вместо да тича по нея, и подаваше с всички възможни части на обувката там, където поискаше.

И това не бяха финтове или пасове, търсещи атракцията. Михаел Лаудруп бе ефективен и рационален, едновременно с насладата, която доставяше елегантното му придвижване и визия за играта.

"Вижда неща, за които другите не подозират" - думи на Кройф.

Да промени баланса на силата в Ел Класико само за няколко месеца далеч не бе единственото чудо от ръкава, което датският плеймейкър извади. Кариерата му бе изтъкана от блестящи мачове, редом до някои от най-силните футболисти в историята.

"Златната топка"? Не струва кой знае какво. Лаудруп не я е печелил...". Това са думи на Пеп Гуардиола, който слагаше рамките на неговите картини в полузащитата на Барселона по време на дриймтима. Както и на него принадлежи фразата: "Михаел беше окачил въжето, а Ромарио и Стоичков стягаха примката." Пасовете му към българина и бразилеца на ръба на засадата, в позиции за стрелба, са стотици. При качеството на тези двама нападатели, не е изненада колко голове вкарваше Барса.

Историята започва далеч от звездната сцена на "Камп ноу" и "Сантяго Бернабеу".

Михаел дебютира за Копенхаген Болдклуб, където играе заедно с баща си Фин Лаудруп, а после го следва и в Брьондби, където пък вече е брат му Бриан. На 17 години играе за гранда, а само след 14 месеца - през юни 1983-а, два от най-големите отбори в Европа идват за подписа на халфа, за когото се говори като за гений.

Ливърпул се договаря с него и Михаел отива на "Анфийлд", оглежда стадиона и тренировъчния комплекс, готов да подпише. Но в последния момент нещо се обърква. Според Брьондби и Лаудруп - договорът от 4-годишен става 3-годишен в офертата. Според хората от Ливърпул - Ювентус е дал по-добри лични условия без англичаните да разберат за това.

Кой прав, кой крив... Лаудруп отива в Торино за 1 милион долара. Но и там "правилата на играта" се променят. Младежът отива под наем в Лацио, защото в Юве могат да играят само двама чужденци. А там са Збигнев Бонек и Мишел Платини...

Кошмарната първа година в Италия го среща с реалността. На 19 години Михаел попада в слаб отбор, който едва се спасява от изпадане. С готовност се явява на предсезонната подготовка на Юве, но... Бонек и Платини нямат планове да си тръгват. Чака го още една година в Лацио, където нещата са още по-зле.