Спри, не си отивай. Ще съжаляваш

Димитри Пайе не иска да играе за Уест Хем. Славен Билич, мениджърът на отбора, го съобщи с отпаднал глас на пресконференция.

След 2 часа Марсилия прати оферта за халфа, отказана от Лондон.

Говори се за разговори с Челси, като това е против правилата на ФИФА, а и на Висшата лига, тъй като Пайе си има договор. Ако е преговарял скрито с друг клуб, случаят може да повтори сагата около Ашли Коул, който си правеше срещи с хора от Челси, докато бе играч на Арсенал. И накрая принуди клуба си да го продаде.

Феновете на Уест Хем ясно казаха какво мислят за Пайе. Страницата, посветена на играча в онлайн енциклопедията Wikipedia бе хакната и описанието под името му бе заменено със "змия в обувката", а не "футболист на Уест Хем". Снимката също временно бе сменена с някаква змия, но бързо това бе поправено.

Пайе действа непрофесионално, но по-лошото е, че го прави в ужасен момент - януари е най-трудният пазар за големи трансфери, особено, когато клубът е притиснат да купува или продава.

Така Уест Хем сега ще трябва да се примири с по-ниска цена, защото този, който иска да вземе французина знае, че лондонският клуб е в безизходица с играч, който взима огромна заплата, а не иска да носи екипа.

Преди да си тръгне, и то по този срамен начин, Пайе трябва добре да помисли. Най-малкият му проблем е, че в очите на феновете за един ден от герой стана предател.

През март Димитро ще е на 30 години. Колко още големи сезона има в него? И мисли ли, че шумен трансфер за много пари ще му даде титулярно място във водещ клуб?

Да пита Никола Анелка, на първо място.

През 1999-а френският нападател се държа като малко дете (а и бе само на 19), след като бе направил страхотни два сезона в Арсенал, отказа да се върне за предсезонна подготовка с клуба. Оферта от Реал (отново извън правилата) бе причината. "По-скоро ще поправям телевизори като баща ми, отколкото да се върна в Лондон", каза Анелка пред френски вестник.

ОК, Ник - твоя воля. Отиде в Реал, а 5 години по-късно е гледал по телевизията Недосегаемите на Венгер с Тиери Анри на върха на атаката. Тогава Анелка играеше в 16-ия в класирането Манчестър Сити...

Пайе може да се зачете и в историята на Дарън Бент, който едва ли не обяви стачка, за да бъде продаден от Съндърланд в Астън Вила през 2011-а.

В този момент нападателят вкарваше като луд - 32 гола във Висшата лига за период от 16 месеца. А Съндърланд бе шести, но парите от Вила - застрашен от изпадане, бяха повече.

Бент постигна своето след подаване на трансферно искане и мрънкане, подобно на това, което в момента прави Пайе. И какво? Помръкна тотално, вкара десетина гола за няколко сезона, а сега е в Дарби, в Чемпиъншип. А бе на прага на националния отбор.

Арсенал има и опит с един друг мрънкалник, който обърна земята, за да си издейства трансфер, след който всичко в кариерата му се срина.

Еманюел Адебайор, звезда на Северен Лондон, обяви гладна стачка (не буквално, за щастие), за да бъде продаден на Манчестър Сити. Най-големият му успех там бе гол срещу бившия му отбор, отпразнуван бурно и с гадна закачка към бесните фенове на Арсенал...

След това поигра в Реал под наем, в Тотнъм, но... Помръкна и никога не достигна нивото си от времето при Венгер.

Та, Димитри, помисли добре.

Да не се окаже след 4-5 години, когато се връщаш назад за ретроспекция на кариерата, че този януари е донесъл най-лошото решение в нея.