Пол Нюмън на футбола

През септември 2008-а светът каза сбогом на един символ. Пол Нюмън си отиде тогава.

Два месеца по-късно един негов еквивалент във футбола спечели първото си признание от цялата планета - Кристиано Роналдо спечели "Златната топка", след което го направи още 3 пъти.

Доста символично - американският полубог от екрана си отиде, за да предаде щафетата на португалския полубог от екрана и терена.

Нюмън, роден в 29-хилядното градче Шейкър Хайтс в Охайо, покоряваше всяко женско сърце десетилетия наред.

Бе най-добрият в огромната конкуренция на Холивуд, а и дори да не бе най-добрият - със сигурност бе най-обсъжданият, обичан заради излъчването си, мразен заради живота в бързата лента и понякога откритата му арогантност към нещата около живота на една звезда в киноиндустрията.

Като Роналдо. И той живее в бързата лента на частни самолети, реклами, личен хотел и обвит в загадки и недомлъвки личен живот на някаква митична фигура, сякаш не от плът и кръв.

Пол Нюмън и организации, на които помагаше и ръководеше, дариха за благотворителни каузи над 370 милиона долара за 40 години.

Роналдо прави подобни жестове с по милион-два нерядко, като за някои разбираме месеци и години по-късно. Той пък е от Фуншал, в Мадейра - и това не е мегаполис, не е световен център.

Обединява ги, че искаха да са най-добрите, когато се захващаха с това, което ги изстреля до световната слава.

Кристиано навлезе във футбола във времето на Зидан, Фиго, Роналдо, Бекъм, Ривалдо и Роналдиньо. Надмина ги всички - поне като трофеи, отличия и световна популярност. Като талант - този въпрос остава отворен.

Спорът на нашето съвремие е - той или Меси. И докато е очевидно кой от двамата е целунат от футболните Богове с гениалност, също така е ясно и кой работи неуморно и целенасочено към това никога да не остава номер 2.

Има една теза, че ако живееше във време без Лео Меси, Кристиано щеше вече да е най-великият в историята, с вероятно поне 8-9 "Златни топки". Струва ни се глупава.

Бихме предпочели тази: Представете си някой, който се надпреварва и мери с Меси, въпреки неговата извънземна дарба? Може ли някой друг с такова нечовешко упорство да държи това ниво, да продължава да се вдига след поражения и изпуснати призове и трофеи за сметка на Лео?

Кристиано е абсолютен №1 в света на непримиримите и вечно усъвършенстващи се хора. Той доказва, че няма нищо невъзможно с не по-малка сила на внушението, отколкото го прави Меси.

И не е трудно да разберем защо е незаменим за клуба и родината си.

Той плаши съперника, вдъхва респект и налива сили в съотборниците си дори, когато неговата лична игра не върви.