Казабланка

Сутринта е приятна, топла и вече тиха, след като ранните молитви от джамии и минаретата вече са утихнали.

На плажа десетина деца подритват топка, като всичко това дава усещане за спокойствие, което можеш да получиш - понякога измамно - в арабския свят.

Казабланка е град с няколко лица и спокойствието не е най-често слаганата маска от тях.

Особено в този ден. Днес е дербито.

В този град нямаш право да не се интересуваш от футбол.

На границата на модерното и древното в архитектурата и начина на живот, разделението между средна класа и заможни с тези, които бачкат дълго и усилено за прехраната, не се изменя през десетилетията на 20-и и началото на 21-ви век.

То е намерило своето футболно измерение в зеленото и червеното.

На северната трибуна са "елитните" части от Уидад - отборът на тези, които отказват да се причислят към работническата класа. Отсреща са масите от зелени бойци, подкрепящи Раджа - народния отбор.

"Още една снимка и си мъртъв", чува на метри от себе си фотографът на немското списание "11 Freunde" Андреас Бок в края на 2015-а, когато снима пред трибуната на Уидад. До него седи Туран, лидерът на групировката Les Winners, който добавя към думите и знак с ръка, който няма нужда от превод - "прерязвайки гърло".

Андреас се оттегля и отива пред ултрасите на Раджа, където е замерян с предмети, но това е дребна работа. Туран е луд, с опит от няколко присъди и престой в затвора, добре известен в 4-милионния град и на полицията. Той предвожда червените орди.

Те обаче са по-малко опасните, поне според разбиранията в последните години.

Уидад изпъква със зрелищни хореографии, понякога изумителни с рисунките си, с изпълнението на десетки хиляди в северната трибуна.

Прегръдката на Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман от филма "Казабланка" - едни от най-великите в историята на киното, бе пресъздадена наскоро от червения сектор (на основната снимка).

Картини с Мохамед Али, зрелищни надписи, гоблени в червено и зелено - видеата и снимките от дербитата на Казабланка обикалят света на ултрасите и впечатляват всички.

Уидад значи "любов" и получава името си през 1937-а, когато един от членовете на тогавашния клуб по плуване, футбол, водна топка и хокей на трева в Казабланка закъснял за седмичната среща, защото гледал филм.

Лентата била с митичната египетска актриса и певица Ум Калтум и носела това име - "Уидад".

По-стар от двата клуба, Уидад има и повече титли

Но Раджа, създаден цели 12 години по-късно, има три трофея в Африканската Шампионска лига срещу само един на Уидад.

Точно "народният отбор" води по победи в преките двубои, въпреки че изостава с 11 срещу 18 шампионски титли на страната.

Раджа има 39 победи срещу 32 на Уидад, а равенствата вече са 54.