Един автогол и шест изстрела. Футболът го уби
Историята на колумбийския защитник, който загина заради един автогол
Колумбия губи мача. Карлос Валдерама застава пред камерите и се обръща към цялата страна: "Не обвинявайте никого, нито Андрес, нито треньора, никого! Виновни сме всички, атмосферата бе трудна и не успяхме."
Ескобар се извинява на цяла Колумбия от страниците на в. "Ел Тиемпо", казвайки, че чувства огромна вина за отпадането. След което, в своя непримирим стил, завършва: "Ще се видим скоро отново на терена. С един автогол и мач не свършва животът."
Колко много бърка...
На 2 юли, пет дни след завръщането на отбора у дома, Андрес решава, че е време да събере приятелите от Меделин и да ги почерпи за това, че си е вкъщи. Да обсъдят мачовете и да сложи точка на спомена, животът продължава.
Партито се пренася в клуб "Ел Индио", където Ескобар казва новината - ще подпише договор с Милан, който вече е разгледал и приел в клубния офис на Атлетико Насионал. Заминава за Европа, за да играе с Барези, Малдини, Десаи, Савичевич и останалите, актуални европейски шампиони.
Около 3 ч сутринта бранителят си тръгва от дискотеката и се качва в колата си. Няма проблем с шофирането след партита, защото не пие никога повече от една бира. Алкохолът не е в списъка със слабостите му.
Пред колата застават трима мъже, а в огледалото за задно виждане Андрес е можел да види и четвърти. Дали го е видял, никога няма да разберем.
До прозореца му се доближава един от тях, плешив и озлобен, който му казва нещо и изстрелва 6 куршума в гърдите и главата му. При последния, твърди се, казал: "Автогол, нали Андрес!?".
45 минути по-късно футболистът е в болницата в Меделин, но няма шанс да се пребори. Загубил е твърде много кръв.
Рано сутринта, преди изгрев слънце, Умберто Кастро Муньос е арестуван за убийството. И си признава, че е стрелял. Той е една от горилите на братята Галон, които са до него и гледат как стреля в Ескобар. Това са хора, които в онези години имат слава на наемници в бизнеса със смърт.
Те са част от Лос Пепес - обединението срещу Пабло Ескобар, спомогнало за унищожаването на империята му. А през 1994-а Галон са владетели на бизнеса със залози в страната и загубите на Колумбия никак не са им харесали.
Муньос стреля, но пред съда са изправени и братята.
Присъдите?
Убиецът (физически) получава 45 години в затвор. Лежи 11 от тях, пуснат е през есента на 2005-а.
Поръчителите - защото горилите на наркобосовете убиват по тяхно нареждане - са осъдени на 15 месеца домашен арест и глоби от по 1850 американски долара, които отиват за семейството на Андрес.
Смъртта на любимеца на колумбийците е огромен удар, от който футболът не се отърсва близо 20 години. Парите в клубовете секват, а всеки талантлив играч бърза да приеме първата оферта от Европа или Аржентина, и да се махне далеч от родината.
Над 120 000 се стичат на погребението на Андрес Ескобар, а брат му Сантяго чете кратко слово. И му обещава едно: Игрищата край Меделин, които са започнали заедно, ще бъдат довършени.
Днес Сантяго Ескобар е треньор, като обиколи отбори в Колумбия, Уругвай, а сега е във Венецуела. Но комплексът за деца работи и в него тренират към 200 млади момчета от Меделин.
Атлетико Насионал организира всяка година помен на стадиона, а феновете носят плакати с "Ел Кабайеро" и "Безсмъртният номер 2".
Големите асове Тино Асприля и Валдерама отказват да играят повече за Колумбия след онзи 2 юли 1994-а. Следват ги още от най-добрите футболисти на страната.
"Хора, които живеят за футбола, не заслужават да умрат заради него", пише в автобиографията си Матурана.
И той, както и семейството на Ескобар, отборът от 1994-а и фенове, ще се съберат на 13 март край гроба му в Меделин.
Тогава Андрес щеше да навърши 50.
0 коментара