Чудото от Хюстън

Ако сте го пропуснали, трябва да съжалявате.

Гледайте го на повторение. Прочетете за него. Чуйте историята.

Това не бе мач, а чудо.

Ню Инглънд Пейтриътс спечели Супербоул с невиждан, невъзможен и недопустим обрат, който граничи с подвиг на спортното игрище - 34:28. Но това са само някакви си числа. Не могат да кажат нищо за зрелището, което ги оформи.

Страхотният отбор на Атланта Фалкънс бе жертвата, водейки с 28:3 само някакви си 17 минути преди края. 25 точки. Непосилно.

Чудото от Хюстън - това беше. Преди 12 години Милан водеше с 3:0 срещу Ливърпул на футбол, като шансовете за обрат на англичаните с оглед играта и класата бяха горе-долу от 0 до никакви. И онзи мач го нарекоха Чудото от Истанбул.

Значи това е Чудото от Хюстън. Името просто му приляга.

Патриотите, водени от свръхчовека Том Брейди, стигнаха до 28:28 и 18 секунди преди края на редовното време докараха нещата до продължения. Никога в историята на Супербоул двубой не се бе решавал извън редовните четири части. 25 точки без отговор за нищо и никакви 17 минутки.

Куотърбекът Брейди бе фигура на леко съжаление до средата на третата четвърт. Twitter дори бе на път да прелее от ирония и малко злоба към него - "старче, на 39 години си, време ти е и ти да се провалиш".

Но този изумителен спортист, вече със сигурност най-големият в историята на американския футбол, отказа да направи това удоволствие на чакащите.

Брейди пое нещата в свои ръце. Хвърли точни пасове на 466 ярда - рекорд в историята на Супербоул. Водеше отбора си, сякаш е 3:3, а не 3:28. Сигурен и спокоен, нищо, че секундите изтичаха и не се виждаше шанс.

Обрат. Чудо! Чудо! Няма друга дума.

Като за всеки шедьовър, и този път помогнаха микронни детайли. Малки разлики от милиметър, свръхчовешки усилия. В прочутата си реч от филма "Всяка една неделя" героят на Ал Пачино вдъхновява и говори за "игра на инчове".

О, това бе игра на инчове!

Джулиъс Еделман хвана една невъзможна топка при 12:28, непосилна за никой нормален човек, изпусната от пръстите на съперник, за да я задържи в игра с плонж, който трябва да бъде видян. След нея - тъчдаун и добавка от допълнителни 2 т. за 20:28.

После Брейди оркестрира атака от 91 ярда - на практика през цялото игрище, за някакви си 70-80 секунди, и то при оставащи 2-3 минути до края и огромно напрежение. Тъчдаун, нова добавка от допълнителни 2 т. и равенство!

Изобщо - всичко това трябва да се види пак и пак, за да не остане и един човек, който се занимава със спорт, който някога да си каже: "Това е невъзможно".

Атланта игра великолепно, с атаката си - мечта, нанизвайки 28 точки на иначе железните Патриоти. В края на третата четвърт изведнъж обаче Соколите се разпаднаха, някак уплашени от мощта на този обрат. Огънаха се, а това в американския футбол се наказва жестоко.