Големият сержант, който строи в две редици Южна Америка

В първата му реч пред отбора треньорът казва: "Вие сте част от семейството на Сколари от днес нататък. Аз съм главата на семейството. Каквото кажа аз - е закон. Заедно ще успеем. Нямаме право на провал."

Единственият национал в тима - Пауло Нунеш, обича самбата и нощните клубове. Сколари се заема с него. След 3 месеца Нунеш е в супер форма, отслабнал и концентриран на терена. Под заплахата да бъде пратен във втора дивизия под наем...

Играчите измислят и прякора на треньора си Сержантао - Големия Сержант.

Той крещи инструкции като в армията. На тренировки полудява от недисциплинираност на някой играч и отказ да изпълни задачите си в отбрана. Всички се защитават, от деветката до вратаря. Няма звезди, няма нападатели, които седят с ръце на кръста и чакат.

В отбора се появяват нови имена - сред тях това на Марио Жардел. Нападателят е отписан в предишните си клубове. В Гремио изведнъж се превръща в голова машина.

"Дисциплината в отбора бе безупречна - разказва Фронер. - Същото не може да се каже за нас на скамейката..."

Двамата се превръщат в генератор на физическа енергия и хулиганите на отбора край тъчлинията. Сколари шляпва зад врата колегата си Вандерлей Люксембурго, удря шамар на сърбина Петкович, който празнува гол за Витория пред него, а апотеозът е в една контрола срещу Рома. При спорна засада тъчреферът е отнесен от торнадото Луис Фелипе - директно съборен на земята.

Играчите на терена се вдъхновяват, нито една топка не е оставена на съперника, нито едно единоборство не е загубено. На Гремио в периода 1994-97 г. излиза име за "гадничка" игра на ръба на позволеното и често престъпване отвъд.

Но на този отбор лепват и друго име - Безсмъртните.

Сколари има пълната подкрепа на ръководството, като вицепрезидентът Касало веднъж слиза от ложите и нахлува заедно с треньора, за да иска обяснение от съдията след края на мач.

След това дърпа Големия сержант в съблекалнята пред смаяния отбор и му казва: "Луис, по дяволите - ще помислят че в този клуб всички сме луди!".

Президентът Фабио Коф снизходително се усмихва - всичко е по правилата.

Сколари привиква в щаба си свещеник - неговия приятел Педро Бауер да Куня, който е привърженик на Палмейрас, но заради Фелипао се съгласява да помага на Гремио. Той получава достъп до съблекалнята и чете речи на играчите.

"Ако ви е страх от съперника, по-добре да си останем у дома! Вие сте по-добри, Господ иска да победите!". И други в този дух.

Гремио печели титлата в стил, който предизвиква и доста критики, но едно е сигурно - съперниците се страхуват от този отбор.

На вратата е Дарнлей, №1 на поста си в страната. Пред него е разположена и вдъхновена от някогашния "дървен крак" една от най-страховитите защити, виждана по бразилските терени някога.

Парагвайците Франсиско Арсе и Каталино Риварола са фигури на мрачна разправа с нападателите, а до тях са капитанът Адилсон и Диньо. Рожер е опорният халф, който е нещо като пети бранител - безкомпромисен.

Пауло Нунеш, Гояно и Арилсон са машината в средата на терена, лявото крило Желсон е геният на отбора, а Жардел дава головете - от всяко положение, постоянно и срещу всеки.

През август 1995-а този отбор стига до финала на Копа Либертадорес, където го чака среща с Атлетико Насионал от Меделин. Тимът на Пабло Ескобар, който е мъртъв от повече от година.

Но играчите, отборът, който е сглобил, си е там.

Гремио повежда с 3:0 у дома, като Рене Игита е безпомощен на вратата срещу ударите на Жардел и Нунеш. Колумбийците обаче вкарват в края и си оставят надежда за реванша.

Фелипао е бесен. Крясъците от съблекалнята се чуват чак навън, пред стадиона. Той чупи чаши и хвърля наред каквото му попадне. "Какво направихте, купата беше в ръцете ни", вика Големия сержант.

Реваншът е кошмарен - стадионът ври и кипи, но Гремио не се огъва и стига до 1:1.

"Не помня нищо подобно в кариерата си - разказва Игита. - Те бяха като някакви наемни убийци, решителни и непоколебими. За първи път в живота си усетих да ме е страх на терена."

9 жълти и един червен картон доказват думите му. Но купата е в ръцете на Сержанта.

И, както е било винаги в Бразилия, страната иска Гремио да затвърди триумфа със Световната клубна купа. Съперник е Аякс, изумителният отбор на Ван Гаал, който е покорил Европа.

"Хващам бас с всеки от вас, че те няма да ни вкарат гол", казва на пресконференцията Сколари. И е прав - 0:0 в мач на една врата, в който Гремио пак завършва с 10 души и много жълти картони. При дузпите обаче Аякс бие и този трофей остава илюзия.