Господ

Той се роди на 9 април 1975-а и тръгна към света с нормалното човешко име Робърт Бърнард Фаулър.

Появи се и израсна в квартала Токстет, където се случват доста неща, далечни но Господ, но близки до най-дълбокото в човешката природа. Престъпност, бедност, улична култура на "оцеляване".

Но стигна до прякор Господ, който не се дава на всекиго. Все пак - за колко хора, на които викат "Господ", сте чували или знаете около вас в ежедневието?

Роби Фаулър нахлу в английската игра през септември 1993-а, в ерата на нахлуването на парите във футбола и първите чуждестранни звезди. Това бе вторият сезон на Висшата лига. В мътните времена след "Хилзбъро" и в разгара на съмненията около това дали Англия е на прав път в любимата си игра.

Роби - както го наричат по улиците на Токстет, този легендарно размирен ливърпулски район, изибра добър начин да анонсира появата си в първия тим на "червените". Вкарва в дебюта си за 3:1 срещу Фулъм като гост за Купата на лигата.

Нищо и никакъв мач, идеален за младоци да покажат какво могат.

Две седмици по-късно играе като титуляр в реванша и забива всичките 5 гола за 5:1. Само трима футболисти в историята на Ливърпул са го правили преди това. Той е на 18.

И пред него има два пътя. Или да изгори като факла с младежкия си ентусиазъм и да се окаже някъде из отбори на по-ниско ниво от Ливърпул, или да стане култов герой на "Анфийлд".

Първият му сезон завършва през лятото на 1994-а с 18 гола в 34 мача. Левичар по природа, но "ляв, десен или с глава - нямаше никакво значение" (думите са на Кени Далглиш), Фаулър е безпощаден пред вратата.

За възрастта си показва невероятен баланс и най-вече - спокойствие пред гола. Вкарва на всички съперници, забива хеттрик още в петия си мач, срещу Саутхемптън.

Ливърпул по това време се променя драстично. Старите пушки от тима на Далглиш вече са изчистени, с изключение на Джон Барнс, преместен в центъра на терена, и Йън Ръш, който застава на върха на атаката до новата сензация.

Фаулър се учи от легендарния голаджия ежедневно. Според Ръш, младокът има повече талант от самия него.

Оформя се и партньорство на и извън терена, което става гръбнак на новия Ливърпул - Фаулър и Стив Макманамън. Двамата се разбират идеално.

Роби забива 98 гола в следващите три сезона, като съответно ги разпределя - 31, 36, 31.

Феноменално постоянство. Той е единственият играч в историята на английския футбол, а това е доста дълго време, който е вкарал по над 30 гола в трите си пълни първи сезона.

Спомените от онези години са ярки и днес.

Хеттрик за 4 минути и половина срещу Арсенал, притежаващ най-здравата защита в лигата.

Два гола на "Олд Трафорд" в един епичен мач с Юнайтед (2:2), типични голмайсторски изпълнения, направили Шмайхел - най-добрия вратар в лигата, напълно безпомощен.

Изрусената му глава, дала старт на медийните заглавия за Спайс бойс, след като половината отбор го последва и също се появи на терена с руси коси.

Както и вдигнатата фланелка, под която показа тишърт в подкрепа на уволнените докери от град Ливърпул в един мач за КНК през 1996-а.

Тази история си заслужава да се разкаже отделно. През септември 1995-а петима докери са уволнени от компанията, която управлява пристанищните услуги в Ливърпул. Близо 500 техни колеги отказват на следващия ден да преминат прага на доковете и остават на улицата отпред в знак на протест.

Спорът между работниците и управниците продължава 848 дни - близо три години. В този период за цели седмици докове в Америка, Австралия и Япония спират работа, за да ги подкрепят символично.

Роби Фаулър е наказан за два мача от УЕФА и глобен с 35 000 лири за "политическия жест". До този момент град Ливърпул - и особено феновете на "червения" му отбор, го наричат Терорът от Токстет. След онази вечер той става Господ.

Просто Господ. Без обяснения.

Който някога е общувал с хора от този район и знае колко чувствителни са те на тема "общност и солидарност", ще разбере какво значи жестът на нападателя за тях.