Безгрижните дни, в които Крис Уодъл се носеше по крилото като песен

Базил Боли не е добър певец, но е от онези заразно ентусиазирини персони, които не могат да живеят без музиката, тананикането и песните.

Базил запя пред камерите на френската телевизия, гледан от милионна аудитория, а до него един англичанин, който пееше много добре, го гледаше и се заливаше от смях.

"Правиш ги луди, как го постигаш - пееше странна песничка бранителят. - Правиш зиг-заг, вляво, вдясно, невероятно е!".

Това бе мелодийка с простичко текстче, култова за феновете не Марсилия по онова време. Пролетта на 1991-ва беляза третия сезон на Крис Уодъл в клуба и нито един от жителите на този луд по футбола град нямаше нищо против да отстъпи на англичанина дъщеря си или дори съпругата си.

Той бе обожаван. Футболен Бог с прическата му - обръснати страни на главата и нещо като лисича опашка отгоре, с усмивката му, с постоянните майтапи на терена. Изумителен талант, намерил мястото да покаже всичко най-добро във футбола и шоуто, в Марсилия.

Четири години преди Боли да застраши сериозно психическото здраве на френските тв зрители с фалшивото си пеене, Крис Уодъл и друг космически талант на Англия - Глен Ходъл, издадоха сингъл (долу).

Парчето Diamond Lights стигна до номер 12 в чартовете на Великобритания. Въпреки това мнозина отдадоха успеха му единтсвето на имената на изпълнителите, а един сериозен британски вестник дори го нарече "престъпление срещу ушите ни".

Но футболът... Това бе удоволствие за очите ни.

През сезон 1990-91 г. Крис Уодъл бе вероятно най-добрият атакуващ полузащитник в Европа, а конкуренцията бе убийствена с Марадона, Матеус, Гулит и още един куп мегазвезди.

Специалното на този английски гений бе, че бе иновативен на терена. Той заставаше отдясно със силния си ляв крак - теорията за обърнатите крила още не бе разписана и формулирана официално, но Крис я прилагаше.

Кристофър Роланд Уодъл е джорди. Започваме оттам.

Той е роден на един хвърлей място от Нюкасъл, футболът е в кръвта на семейството му и няма избор, освен да носи черно-бялата фланелка. Там съдбата го събира в началото на 80-те с Кевин Кийгън и Питър Биърдсли, а а за един сезон и с Пол Гаскойн.

Двамата бързо си допадат - еднакви по лудост, гениалност и склонност да измислят щуротии във всякакви ситуации.

Сериозността не е голямата им сила, но феновете ги обожават. Уодъл прави "крачолчета" на бековете при всяка възможност - а това е рискована работа в Англия, където някой може да те ритне така, че да съжаляваш, че си опитал.

Газа ги прехвърля, плези им се, вкарва им по чорап, сваля си гащетата при голове...

Един голям футболен цирк, но и с много талант.