Безгрижните дни, в които Крис Уодъл се носеше по крилото като песен

Уодъл мина през Тотнъм в края на 80-те, където се събра с Глен Ходъл, но... Не се случиха чудеса, както всички очакваха. И тук за един сезон се засече с Газа, неговият "партньор по лудост", с когото вече бяха и национали.

Англия се забавляваше, стана първият тим, стигнал Евро 88 и то без загубена точка. После пак първи от цяла Европа се класира на Мондиал 90. Ако не сте ги гледали, представете си отбор, който има на едното крило Джон Барнс - в най-силните му години, на другото - Уодъл, а между тях Стив Макман, Брайън Робсън, Газа, Ходъл, Биърдсли, Линекер. Англия тогава беше Англия.

През 1989-а Бернар Тапи добави поредната цветна пеперуда в своя хербарий, толкова ярък със звезди, че Марсилия изглеждаше най-силния отбор в света. Цената на Крис бе 4,5 милиона лири и в този момент това бе трети най-скъп трансфер в историята на футбола (Гулит и Марадона бяха единствените пред него).

В първите минути на първия му мач за Марсилия, той вече бе обект на любов. Масова и спонтанна. От трибуните увисна плакат "Magic Chris", написан на английски език. Още на първия му домакински двубой!

В това време започва разследване на трансфера, както на повечето сделки, направени от Бернар Тапи. Босът използва компании в Кипър и Малта, сложни коридори на бизнеса, вратички в закони и какво ли още не.

На Уодъл не му пука. Той има само един проблем - липсва му дома, Англия.

Като повечето британски играчи, отишли през 80-те да играят из Европа - Линекер, Хейтли, Уилкинс, Ходъл и по-късно Газа, има носталгия по родината. Гледа VHS касетки с предавания, които приятели му пращат от Лондон. Но дойде ли време за тренировка и мач, всичко това изчезва.

Дни преди Крис да пристигне в Марсилия, там подписва един друг изумителен футболен талант. Енцо Франческоли идва от Ривер и градът вече не може да спи в очакване на старта на сезона. Когато и английското крило се появява с огромната си усмивка, Марсилия чака чудеса.

Съставът през онова лято на 1989-а е направо стряскащ. Карлос Мозер, Дидие Дешан, Мануел Амарос, Жан Тигана, Филип Веркрюиз, Франк Созе, Беноа Кое, Жан-Пиер Папен и Ерик Кантона. Плюс Уодъл и Франческоли.

Крис пристига в последния момент, дни по-късно е мачът с Лион навън. Той не е правил предсезонна подготовка и тренира извънредно през деня, докато другите почиват от 40-градусовата жега.

Уодъл не започва много уверено, видимо не напълно готов физически. Но компенсира с невероятни трикове и изпълнения, а и отборът е толкова силен, че бие наред.

Феновете не го поставят под съмнение, въпреки че първите му игри са средни, най-вече заради лошата физическа подготовка. Геният му обаче изпъква най-ярко в един мач срещу ПСЖ, когато прехвърля вратаря елегантно и с ужасна арогантност вкарва топката с петичка в празната врата.

От този ден нататък Марсилия вече е влюбена окончателно в английския "клоун на крилото", както го нарича Папен.

През този сезон Жи-Пи-Пи вкарва 30 гола. Става реализатор №1 на първенството, като 14 от попаденията са след асистенции на "клоуна". Уодъл си прави каквото поиска с бранителите, прехвърля ги, заобикаля ги, прави им финтове с тяло и ги разхвърля по тревата.

Около пролетта на 1990-а и носталгията е изчезнала. Крис Уодъл живее в къща в Аи-ан-Прованс, на километри северно от Марсилия, в спокоен район.

"Страхотни хора, страхотна храна, страхотно време. Дъщеря ми (тя е на 2 г. тогава) обожава мястото. Всеки ден е край басейна, а аз не свалям слънчевите очила. Футболът е страхотен, отборът ни е много силен. Какво повече мога да искам!?". Това са думи на английският национал от март 1990-а. Звучи като пълно щастие.