Как от момче, което подаваше топките, стигнах до "Златната топка"

Андреа Пирло и Франческо Тоти

Много хора акцентираха върху това, че сме станали световни шампиони с типичния италиански футбол. Защита. Но това е грешка.

Ние имаме някои от най-великите нападатели в историята на футбола. И някои от най-великите халфове.

През 2006-а Италия стана световен шампион, защото си вършехме работата в отбрана и вкарахме достатъчно голове да победим съперниците. Не мисля, че офанзивната ни линия получи достатъчно аплаузи за това, което свърши на Мондиал 2006.

Да играя срещу Пирло и Тоти бе невероятно предизвикателство.

Предпочитах да са от моя отбор. Когато играех срещу Франческо, ние говорехме доста на терена. Вратарят рита топката към другото поле и ние се шегуваме един до друг. Беше нормално. Той е невероятно забавен тип.

А Пирло? Той е друг. Никой не знаеше какво ще се случи, когато топката стигнеше в краката му. Винаги опитваше да е с един ход напред.

Имах огромен респект към тях двамата. На терена нямаш приятели от противника, само десетимата, които носят екип като твоя. На игрището сме на работа. Работата ми е да спирам приятелите си - като тези двамата, от това да вкарат голове на моя отбор.

Реал Мадрид

Испанската лига в една дума би била описана така - трудна. Когато отидох в Реал бях световен шампион, но това бе първият ми отбор извън Италия. Нов град, нова страна, нова лига. Комуникацията със съиграчите ми бе трудна. Това бе едно от най-големите предизвикателства за мен.

Седмицата преди мача в Испания е различна от подготовката за двубой в Италия. Тренираш нонстоп, треньорите са неумолими, постоянно те засипват с изисквания и информация. За щастие там бе Фабио Капело, та той внасяше малко италиански елемент в Реал.

Но никой не бе по-стриктен от него. Ако кажеше, че тренировката е от 10 ч, това означаваше - точно 10. Нито минута по-късно.

Помогна ми да се адаптирам към живота и футбола в Испания. Но трябваше да уча и доста неща сам, на терена.

На една от първите ми тренировки подадох към Серхио Рамос. Той ме попита: "Защо правиш тази грешка?" Казах му - "Не е грешка, подадох ти топката в пространство." Оказа се, че в Испания топката се подава на крак, силно и точно. В Италия можеш да я пуснеш в пространство.

Трябваше ми време да се адаптирам, но аз имах самочувствието на световен шампион, а взех и "Златната топка". Спечелихме Примера в два поредни сезона. А веднъж облечеш ли екипа на Реал Мадрид, оставаш част от този клуб завинаги.

Треньор

Кариерата на играч няма нищо общо с тази на треньо. Работя, за да откривам и опознавам съвсем нов аспект на футбола. Сега съм треньор на Тянин Куанян. Всеки ден, всяка седмица давам всичко от себе си на играчите. Питам ги какви проблеми имат, например у дома, в семейството. Интересувам се защо един е шумен, а друг е тих и гласът му не се чува.

Е, представете си това като комуникация с 25 играчи, с помощта на преводач на китайски.

Понякога думите не стигат и влизам в тренировките, за да покажа нагледно какво искам. Това е самотна работа. Да, ти си на терена с играчите си, но всъщност не си. Споделяш с тях опита си и знанията си. Но си сам.

Научих доста от Липи, Трапатони, Малдини и Капело. Всичко съм записвал в едни малки тефтерчета. Записвах грешките, както и успешните неща.

Когато дойдох Китай, не знаех какво да очаквам. Отборът бе във Втора дивизия. Седем мача без победа. Осми от 16 тима.

Казах си, че трябва да предам на играчите моето самочувствие. Увереността на един световен шампион, носител на "Златната топка" и победител в още куп турнири. И да ги убедя да уважават играта.

Захванахме се за работа. Завършихме сезона първи и влязохме в Суперлигата. Е, когато го направихме, вече не чувах гласа на Мартелини, както едно време. Постижението не е чак толкова голямо. Но ме направи щастлив, истински щастлив.
Навремето като хлапе, започнах да търся своята увереност на терена. Чак световната купа и "Златната топка" я бетонираха у мен.

Сега пак търся същото. Но вече като треньор.

Не като лидер на защитната линия, а като човек, който води цял отбор. И то отстрани.