Голът, който промени историята

В последните секунди шведският съдия Ерик Фредриксен даде нарушение в средата на терена. Далеч, далеч от вратата.

Куман застана да изпълнява и всички останали полеви играчи бяха в наказателното поле на домакините.

Последен шанс.

89:45 на часовника. И то в епоха на футбола, когато всичко различно от 1-2 минути добавено време бе изненада.

Холандецът прати топката меко и параболично, дълбоко в тила на Кайзерслаутерн, не централно в голямата тълпа около точката за дузпа, а встрани, към Бакеро.

Нисичкият баск скочи със свръхчовешко усилие - а той наистина имаше феноменален отскок - и прати топката със странен удар над главата на вратаря в далечния ъгъл!

Резервите на Барса бяха на терена. Кройф вдигна победно ръце, а колко рядко изразяваше емоции той?! Стоичков, Куман и останалите крещяха от радост - шампионски гол!

Е, не - не още. Но попадение, което класираше каталунците в групите, наречени "полуфинални".

"Чудото на Бакеро", пишеха на следващия ден вестниците в Барселона. Подготвените заглавия за поредния крах в турнира бяха свалени от матриците за печат.

"Топката полетя към мен, аз скочих между двама футболисти - разказва Бакеро. - Не бяха съвсем близо до мен, иначе с моя ръст нямах шанс. Все пак съм само 1,70 висок. Явно си мислеха: „Джуджето може и да не го пазим.“

Но винаги съм играл добре с глава. В този момент всичко се случи, както трябва. Скочих, ударих мократа топка с чело и я пратих в далечния ъгъл. Когато видях, че минава голлинията, полудях.

В автобуса след мача си мислех, че няма как да не вземем купата, след като сме се измъкнали в този двубой."

Нататък в турнира Барса няма лесни мачове. Победа у дома над Спарта (Прага) с 3:2, пак с победен гол на Бакеро. Два успеха над Динамо (Киев) - 2:0 и 3:0, вдъхновени от три гола на Стоичков.

Поражение в Прага, нулево реми в Лисабон и решителен мач за място на финала у дома с Бенфика.

2:1, като пак Стоичков и Бакеро вкараха за победата.

Финалът на "Уембли" още е пред очите на всички българи, които са го гледали.

Незабравимият коментар на Николай Колев-Мичмана, страхотният дуел със Сампдория, минал през иннфрактни положения, пропуски на Виали и Манчини за италианците, греда на Христо за Барса, както и победен гол на Куман в продълженията.

И днес Стоичков се шегува, че те с Бакеро имат асистенция за това попадение. Ицо бутна топката на Хосе Мари, който я спря за мощния залп от крака на холандеца. Без съмнение - тренирано преди двубоя.

Купата падна в ръцете на Кройф, на Ел Булгаро, Куман и останалите. И на Бакеро.

Без неговия удар с чело по мократа топка в Кайзерслаутерн, нямаше да е възможно. Нямаше да ги има, вероятно, и успехите на Барса в следващите години, създали династия в червено и синьо.

Затова и през ноември 2016-а в Каталуня празнуваха 25 години от чудото в Кайзерслаутерн. 25 години от чудото "Бакеро".

Един 170-сантиметров гигант, който надскочи огромните германци и вкара невероятния си гол, с който промени историята на Барселона.