Съдиите, конспирациите, бутането на грандовете

Барселона победи със съдии. УЕФАлона. Галеници на УЕФА, съдийски любимци и т.н.

Реферът даде измислени дузпи, симулациите на Неймар и Суарес са възмутителни.

Денят след обрата на обратите срещу ПСЖ минава насред ураган от такива коментари.

Ами, да – дузпите бяха съмнителни. Втората направо си беше афиф.

Но изглежда всички ние, като хора, които гледаме футбол, коментираме футбол, живеем с футбола и дишаме с тази игра, се вглеждаме само в определени аспекти на това, което може да влезе под един знаменател – „конспирация“.

Барса получила помощ от реферите при 6:1. Вярно твърдение, имаше такава.

Но нямаше ли и при 1:5 на Байерн в Лондон над Арсенал? При 1:0 домакините можеше да получат дузпа, но не се случи. Пак при 1:0 Байерн получи доста странна такава, гарнирана с червен картон за капитана на Арсенал.

Нататък бе детска игра. Но, вероятно защото мачът завърши 1:5, целокупното фейсбук и интернет множество анализатори се концентрира да се гаври с Венгер, а не да види съдийските грешки.

Барса обаче победи и елиминира ПСЖ – беше ясно, че всеки, който не харесва каталунците, ще погледне основно върху реферите и конспирацията.

В Дортмунд при 1:0 за Борусия срещу Бенфика гостите можеше да получат дузпа, а играч на домакините трябваше да бъде изгонен (в две отделни ситуации). Крайният резултат е твърде убедителен – 4:0, та днес никой не се сеща за това и се слави – при това с пълно право – атакуващият и зрелищен тим на Тухел.

Тоест – анализираме конспирацията както ни изнася.

Нормално за съзнанието и подсъзнанието на един запалянко. Че и на коментатори и журналисти, защото и в тях живее по един запалянко, разбира се.

Ако си от Левски, виждаш измислена дузпа за ЦСКА миналата есен. Сега обаче тази в полза на „сините“ от пролетното дерби е „безспорна“. Ако си от ЦСКА – точно обратното.

Ако си от Юнайтед, Златан е велик и геройството от финала за Купата на лигата е в късния гол и драматичната победа.

Ако не си и не харесваш „червените дяволи“ (а те са от този тип отбори, какъвто е и Барса, който поляризира мнения – или си от тях, или против), сочиш очевадния факт, че имаше отменен редовен гол за Саутхемптън, спестен втори жълт картон на Линдгар и т.н.

Животът продължава, иде следващият мач. После още, още, до припадък.

Големите във футбола винаги са получавали намигания от съдиите. И понеже са големи – техните фенове възхваляват победите им, всички останали, обединени в жлъчта към тях, дивеят срещу помощта към грандовете.

Омагьосаният кръг на футбола и запалянковското възприятие за него. Барса направи велик обрат, получи и помощ за него. И двете са верни.

Но не очаквайте баланс и еднакви критерии в анализите. Във всеки от нас дълбоко се е настанил запалянкото – иначе нямаше да ни интересува изобщо.

Футбол – велико нещо. С добрите и лошите си страни, с човешките си грешки и сума недъзи на модерната игра, която определено е далеч от романтичната епоха.

Да, в едни други и по-добри времена на играта медийното отразяване, социалните мрежи и майсторите на мемета и гифчета не ни влияеха и заливаха с произведенията си. Гледахме по-малко футбол, слушахме по-малко коментари и сами преценявахме кое е черно и кое - бяло.

Но и сега не е толкова лошо. Това е страстта ни.

Football, bloody hell. Каза го Фъргюсън преди 18 години след онзи финал в Барселона на Юнайтед с Байерн.

Всеки може да си го преведе и интерпретира както пожелае.