Гениалният хулиган от Титоград. Дявола. Шестата звезда на Звезда

5 октомври 1983 г. не е най-паметната дата в историята на футбола.

Не че на този ден е роден някой велик шампион, нито пък топката е опънала мрежата пред 100 000 гърла на "Маракана" в Рио или "Сантяго Бернабеу" във велик мач за поколенията.

Или поне - и да е станало, не е най-важното за хората, които се веселят по река Дунав в Белград и слушат песните на оркестрите - редовно забавление на плаващите ресторанти, толкова типични за района.

На този ден Будучност от Титоград приема страшния Цървена Звезда в мач от Югославската лига. И дава дебют на един къдрокос младеж с огромни гащета, който само 20 дни по-рано е навършил 17 години.

Будучност бие с 1:0 гранда в този ден пред над 8000 на пълния стадион в града, който тогава носи името на Тито, но днес се казва Подгорица и е столица на Черна гора.

Тийнейджърът събира погледите на всички в Звезда, като на път за Белград името му се споменава няколко пъти. Казва се Деян Савичевич и дори няма професионален договор с Будучност. Подписал е стипендия - 4-годишно споразумение да играе футбол в клуба с полупрофесионален статут.

Само 4 месеца по-рано треньорът на Будучност Милотин Фолич го вижда как вкарва 11 гола в мач на отбора Технохемия - квартално тимче, което играе из целия град "на вързано" с младежките формации на няколкото клуба в Титоград и ги бие наред, въпреки че онези са с екипи и треньор.

На асфалтените игрища из града, Деян прави чудеса с левия си крак. Фолич го взима в Будучност и казва на ръководството, че "този или ще играе в Реал Мадрид, или след няколко месеца ще се откаже от футбола".

Чак две години след този мач Савичевич получава първия си професионален договор в родния град. Будучност му дава 35 милиона динара месечна заплата, двустаен апартамент и клауза, че при оферта от Цървена звезда или Партизан, младият атакуващ полузащитник може да напусне срещу определена сума.

През октомври 1986-а, три години след дебюта му, идва паметна повиквателна за националния тим на Югославия, който е като съзвездие от големи играчи. На 20 години Деян Савичевич вече е име, което знаят в Източна Европа. На Запад - още не.

В тези два сезона - от лятото на 1986-а до юни 1988-а, осмицата на Будучност направо побърква грандовете в Белград, които се чудят как да изпреварят съперника за подписа му. В два велики сезона, незабравими в Подгорица и до днес, Савичевич води своя тим до победи на "Маракана" и ЮНА - непревземаемите крепости на Звезда и Партизан.

Успява да спечели мач за купата и в Сплит, на "Полюд". Будучност никога в историята не е записвал три победи за 18 месеца на тези арени, където във времето на югославското първенство да се гостува е смразяващо кръвта изживяване.

На 20 юни 1988-а Звезда обявява, че е привлякъл Деян Савичевич, като в белградските вестници се появява негова снимка с легендарния Драган Джаич в хотел "Москва" в столицата.

Партизан беснее, а се разбира и, че Деян се е договорил с Джаич и хората от "Маракана" цели 2 години по-рано. Когато стане на 22 ще дойде в Звезда - такава е била уговорката.

Седмица по-късно черногорската млада звезда получава повиквателна за казармата.

Същото се случва и с друг нов в Звезда - Дарко Панчев. Двамата изкарват целия сезон 1988-1989-а по униформи, но колосът успява да издейства да бъдат пускани в отпуск за международните мачове на отбора.

Така Савичевич и Панчев не играят в първенството, но са на линия за двубоите с Дъндолк в турнира за Купата на европейските шампиони. Деян бележи в реванша в Ирландия, а жребият отрежда съперник за следващия рунд да е Милан на Гулит и Ван Бастен.