Пет години минаха, откакто умрях на терена

Докторът на Тотнъм е инжектирал в мен няколко дози обезболяващи, докато са опитвали да ме свестят в линейката с шоковете на дефибрилатора.

Той още е бил с бутонките и тревата по тях, когато е влязъл с мен в болницата, разказаха ми по-късно.

Човекът, на когото дължа живота си

Андрю Дийнър е гледал мача, както всеки уикенд на този стадион, от своето място на втория етаж на Източната трибуна. Той е видял, че съм паднал без да има контакт и забелязва, че екипът вади дефибрилатор. Тръгва към терена веднага, като по пътя един стюард на стадиона му отваря врата, за да излезе по-бързо от горното ниво до това долу - спестява му поне половин минута от пътя към мен.

Дийнър работи в лондонска болница, където нерядко му се е налагало да прави CPR - операцията с дефибрилатора, която трябва да се приложи. Той ми каза, когато по-късно се срещнахме, че "ако получаваш сърдечен проблем на терена, Тотнъм е точното място", с чувство за хумор, разбира се.

Клубът е организирал всичко на стадиона си отлично, готов е за всякакъв проблем. Линейката излиза на улицата без да се бави, медицинският екип на Питър Фишър, който е там на всеки мач, е изключително добре подготвен.

Но Дийнър е човекът, който е организирал цялата операция, наредил е кой да ми прави сърдечен масаж, кой да използва дефибрилатора, кой да подготви носилката.

Мястото, на което мечтата ми си отиде

Върнах се на "Уайт Харт Лейн" три месеца по-късно. Излязох на терена и стъпих на мястото, където животът ми приключи за 78 минути. Бях мъртъв. И жив едновременно.

Мечтата ми си отиде, никога повече няма да играя футбол. Но оживях, преборих се със смъртта. Хората, които ме спасиха, са направили невероятни неща за живота ми. И казват, че въпреки това, случилото се е чудо.

Дийнър ми каза: "В болницата мислехме, че няма шансове, не изглеждаше никак добре. Повече от час сърцето ти не работеше. Но хората там не се отказаха, продължиха, бориха се. И чудото стана".

На следващата сутрин той дойде при мен и ми каза в ухото: "Как ти е името? Чувам, че си много добър футболист."

Това помня съвсем ясно. Не познавах този човек, едва се бях върнал на този свят и нямах никакви сили. Това обаче няма да го забравя никога.

Аз съм жив. Умрях преди пет години, но днес съм жив.