Малкият принц

През лятото на 2015-а Клаудио Раниери се разхожда по коридорите на клубната база на Лестър и се чуди кой измежду трите предложения за поста опорен полузащитник да избере за трансфер.

Знае, че това е ключова позиция.

До средата на юли мнението му е, че трябва да се опита за някой опитен играч като Тиаго Мота.

Но... след него постоянно върви Стийв Уолш, който ръководи стаутската секция. Той и Крейг Шекспир, който днес е мениджър на Лестър, са убедени - Канте е техният човек.

На 3 август след съвсем кратки преговори Раниери позира до мъничкото чернокожо момче, появило се за медицинските тестове с "такси", наето чак от летището в Манчестър, където е кацнал от Париж.

Останалото е история. През миналия сезон тази машина за тичане и отнемане на топката счупи реколдите в историята на Висшата лига по три показателя:

- 3,2 успешни шпагата средно на двубой за целия сезон

- 3,6 пресечени паса средно на мач

- 7,3 спечелени единоборства средно.

А, да - и стана шампион. С Лестър!

За два непълни сезона, един в Лестър и сега в Челси, Канте е избягал 701 километра, което е по-слабо постижение само от четирима играчи за същия период. Пропуснал е един двубой от първенството миналия сезон, сега също толкова и в новия си клуб.

С който пак отива към титла.

"Той е най-добрият полузащитник в света", каза Лампард. Според Дидие Дешан, френският селекционер, Канте е "номер 6, номер 8 и номер 10 в един човек".

И само между другото - най-накрая ходи с кола на тренировка. Което никога не му се е случвало преди да се появи по английските терени. Взе си едно "Мини", което паркира до автомобилите на суперзвездите на базата в Кобам.

Харесва му. Малко е, скромно. Като него.

Малкия принц на Челси и Франция. Обикновен, какъвто е бил в цялата си кариера.

И едновременно с това - безценен.