До утре, ЦСКА. Ние ще сме с теб*

Йордан Циров е привърженик на ЦСКА, който публикува в личния си профил във facebook изповед за това как се обича любимия отбор. Направи го на 29 март, ден преди събитията, които днес се очакват на стадион "Българска армия" около търга за емблемата и спортното наследство на клуба. И каза, че ще иде и на "този мач", на който се очакват още стотици запалянковци днес по обяд на стадиона.

Sportinglife.bg спазва традицията си да ви представя текстове, писани от вас, читателите ни, за да предаде емоцията на хората, които живеят със спорта и футбола. Ето написаното от Йордан ден преди "най-важния мач" на ЦСКА за годината.

Трудно е да се обича в днешно време.

Време прекалено динамично, прекалено променливо, време несигурно. Време на страх.

Да се чуди и човек от какво ни е толкова страх и как бащите и майките ни не ги е било страх да обичат под сянката на ядрените ракети, а бабите и дядовците ни - във вихъра на световните войни?

Трудно пуска корени обичта в каменистата почва на несигурността и лесно умира под киселинния дъжд на страха.

Виж, омразата вирее идеално. Затова разбирам тези, все повече от нас, които не се привързват, не обичат. Които избират безразличието като начин на живот.

Разбирам и защо мразят, защо завиждат. Хората все пак сме чувстващи същества и ако не можем да обичаме, остава ни само омразата.

Разбирам ги именно, защото аз съм избрал да вървя през живота обичайки и знам колко е трудно понякога.

Обичам близките си, обичам специалните за мен хора, дори и тези, с които не сме вече заедно. Обичам работата си, обичам страната си, приятелите си, обичам дори гарите и влаковете, танците, обичам футбола, стадиона в един прекрасен парк, на който като малък ме заведе баща ми.

Обичам и любимия си отбор - ЦСКА.

Толкова много хора, връзки, емоции и неща за губене. Толкова слаби места, които могат да донесат болка и разочарование. Толкова поводи за страх. И да, страх ме е, че мога да загубя всяко едно от тези така важни за мен стълбчета, които изпълват живота ми със смисъл.

Губил съм много преди и за съжаление тепърва ще губя и още, неизбежно е както кръговратът на живота и смъртта.

Едно от нещата, които обичам, а съм изгубил, е възможността достатъчно често да съм на стадиона, за да се радвам (или ядосвам - тези, които обичаме, могат най-лесно да ни разочароват) на любимия си червен тим. По ирония на съдбата - защото работата ми е свързана с футбола.

Но и до ден днешен намирам начин да съм на всеки истински важен мач на ЦСКА. И не, те не са тези от евротурнирите, нито тези с Левски, нито дори епичния финал на маратона ни за купата миналата пролет.

Но бях с клуба си, когато опитахме да го спасим с акциите. Бях и на стадиона на първия ни мач от "В" група, уж дъното в иначе славната ни история.

Бях на стадиона и това лято срещу Удинезе, където повечето време прекарах не в гледане на мача, а да обяснявам на част от приятелите си, наглед безумния въпрос "това нашето ЦСКА ли е".

Утре също ще съм на стадиона, нищо че няма мач. От друга страна - има, може би най-важният и дори потенциално фатален за отбора ми. Знам, че няма как да повлияя на съдбата му, знам, че може да загубим.

Но знам и че обичта, истинската, е особено чувство. Не е нещо, което правиш съзнателно. Нея или я има или не, не можеш да й заповядваш. Появява се неусетно и не се интересува от това възможна ли е или не. Повярвайте ми, разбрал съм го по трудния начин.

Но какъв друг избор имам? Безразличието пред болката? Омразата пред страха? Живуркането пред живота? Не, благодаря.

Утре може би и аз и още много като мен (защото такъв е нашият клуб - общност от обичащи) ще изгубим ЦСКА. За малко или завинаги. Но истинските губещи ще са само малките хора с изсъхнали от злоба и омраза душици, които не могат да обичат, да създават, а само да рушат.

Губещи ще са, защото ние ще продължим да обичаме, а с нашата обич ще продължи и вечно да бъде ЦСКА. Защото истинската обич е особено чувство. Не можеш да я убиеш. Нито да я купиш или вземеш насила.

До утре, ЦСКА. Ще сме с теб, дори и мачът да е свирен. На "Армията" и в сърцето си, винаги.

*Заглавието е на Sportingligfe.bg.