Роналдиньо: Последният проповедник на зрелищния футбол

Когато идва Мондиал 2002, Роналдиньо е в ПСЖ.

Разбира се, темата отива лека-полека към гола му срещу Англия на четвъртфинала. "Разбира се, че стреля във вратата", казва веднага след мача Роберто Карлуш. Но е интересна версията на самия Рони:

"Бяхме гледали записи на англичаните и Сиймън излизаше една допълнителна крачка напред при статични положения. Затова опитах..."

След световното първенство е време за промяна. ПСЖ е станал тесен за таланта му.

На кого е този цитат: "Не искам да звучи неуважително, но всеки, който откаже на Манчестър Юнайтед, трябва да се прегледа при психиатър". На Рой Кийн, хили се Роналдиньо. Помни го. През лятото на 2002-ра той има избор. Сър Алекс Фъргюсън отива в Париж и вечеря с него и брат му Роберто Азис, който е и негов агент. Не се оказва достатъчно.

Жоан Лапорта е избран за президент на Барса същото лято, а дясната му ръка е Сандро Росел, който преди това е изпълнителен директор на Nike. Двамата са се спряли на трансферна цел №1 - Дейвид Бекъм.

Но в хода на лятото Реал ги изпреварва и Спайс бой отива в Мадрид. Барса има нужда от звезда. Росел и Роналдиньо се познават, каталунецът е бил често около националния тим на Бразилия в работата си за концерна, имат добри отношения. И Рони избира Барселона.

Юнайтед, който също търси звезда, се спира на един 18-годишен младеж от Спортинг - Кристиано Роналдо. Всеки е доволен.

В сезона преди това Барса е завършил шести. Реал е шампион два пъти поред с Галактикос. Клубът не е добре и финансово.

"Знаех, че всичко ще е ОК - усмихва се пак Роналдиньо, дъвчейки тортичката си. - Знаех си, че ще променим историята в този отбор."

Така ли? А какво ще кажеш за старта - 6 победи от първите 18 мача и 12-о място около Нова година?

"Нямах притеснения. Нямах и съмнения, въпреки че отборът бе млад. Имахме класа и увереност, за да се справим."
Барса печели 15 от последните 20 мача в първенството и завършва на второ място, само след Валенсия. Франк Рийкард е преодолял трудностите и отборът е готов за големи дела.

"Беше прекрасно да работя с него, най-добрият ми треньор - казва Рони. - При него играх и най-дълго от всеки в цялата ми кариера. Мога да говоря цял ден за Франк и няма да чуете лоша дума. За него тренирах и играех с огромно удоволствие. Разбираше перфектно всеки от играчите си."

Барса наваксва 18 точки пасив от Реал и го изпреварва в този сезон. Дербито на "Сантяго Бернабеу" през април е особено важно - каталунците не са печелили там в предходните 7 години.

Реал повежда, Патрик Клуйверт изравнява. Тогава идва моментът. "Какъв пас само!", и до днес се диви Шави, майсторът на пасове. Този път обаче той вкарва, а асистенцията е на Роналдиньо, който копва топката над галактическите глави, изумени и невярващи. 1:2.

"Просто се получи - щрака с пръсти бразилецът, когато се сеща за този гол. - Не бе обикновената ни атака, защото Шави се бе озовал на върха на атаката. Не бързах да се радвам, чаках да видя, дали не е в засада. Но не беше. Този мач промени всичко. На летището ни чакаха страшно много хора, все едно бяхме станали шампиони."

Тук вече е времето да си говорим за най-великото му представление в Ел Класико. И - спорно е дали има конкуренция - вероятно най-великото изобщо в новото време. Година и половина по-късно Роналдиньо разбива Мадрид с два гола и невероятната си игра, изтръгнала аплодисменти от феновете на Реал.

Той прави за смях два пъти Серхио Рамос в рамките на 17 минути и вкарва два гола. Капитанът на Реал днес, казва по случая: "Това е единственият играч, когото няма как да спреш, ако тръгне срещу теб".

Двата му гола са направо шеметни, вкарани срещу Реал в неговия дом. При 0:3 е сменен, а стадионът го аплодира на крака. Само два пъти в историята преди това се е случвало - на Кройф пак на "Бернабеу", и на Раул в Барселона.

"Тогава не успях да оценя реално случилото се - казва Рони. - Идва следващият мач, после още един и така... Нямаш време да мислиш много за тези неща. Днес обаче знам, че това е голяма чест. Колко хора са я имали? Приятели ми пращат тези голове и до днес на клипчета, макар да знаят, че аз не гледам головете си на запис..."

Защо?

"Предпочитам да си пускам финтове и как прекарвам топката през краката на някой!", хили се закачливо.

А колко големи играчи е "унижавал" на терена с дяволиите си...

"Веднъж вкарах на Реал от пряк свободен удар. Уау - на стената им бяха Зидан, Роналдо, Бекъм и Фиго. Само като си помисля..."

По това време, около най-силния му период в Барселона и в месеците преди победния финал през 2006-а в Париж срещу Арсенал в Шампионската лига, край него расте един малък гений.

"Той е феномен - казва Лео Меси за Роналдиньо. - Това, което правеше в Барселона, ме изумяваше. Исках да съм като него."
Рони се усмихва, когато му припомнят тези думи.

"От първия ден видяхме, че той е специален - отвръща за Лео. - Карахме треньорите да го взимат в първия отбор, да тренира с нас. Исках да му дам това, което на мен ми дадоха Гилерме и Бето в Гремио, Пуйол в Барса... Лидерство, наставления, окуражаване. Останалото той си го имаше."

През 2006-а Барса печели купата на шампионите, но Меси не играе на финала с травма. Партито в Париж продължава 24 часа, а Роналдиньо събира старите си дружки от времето, когато играе за ПСЖ.

Но след този мач нещата в Барса започват да се променят. В следващите два сезона шампион е Реал, а Рони започва да намалява ефективността си.

"Странно е, в годината след триумфа в Париж ние завършихме с равни точки с Реал и плюс 19 гола по-добра голова разлика. Но загубихме титлата, защото те имаха предимство в преките двубои. След това не се представихме добре и завършихме трети, което бе краят за Франк в Барса."

Рийкард си тръгва през лятото на 2008-а след два неуспешни сезона, а градът и светът гърмят, че Роналдиньо го е ударил на живот и футболът все по-малко го интересува.