Заговорът на Кондора

Днес, ако питате някой за жена с това име, той ще се усмихне широко и ще каже: "Говорите за La Fogueteira!". Това е нарицателно за някой, който е изградил пиротехнически чудеса, цял арсенал от такива.

Но в онези секунди на Росенери не и е до смях, а хората около нея я гледат гневно.

Рохас още е на тревата, а тв каналът, който излъчва мача, предлага само едно повторение - нещо пада до вратаря и той ляга, държащ се за главата. Това "нещо" видимо гръмва и от него излиза огън при допира с терена, значи чилиецът е ранен от него!

Мачът е спрян. Гостите напускат терена, а бразилците се държат отчаяни за главите. Те са аут от световното, ако се вземе най-логичното решение за служебна загуба.

Рикардо Гомеш, техният капитан, не се прибира в съблекалнята близо половин час. Седи на игрището, ръкомаха към публиката и се държи за главата.

"Мисълта, че пропускаме световното, бе нетърпима, ужасна", казва години по-късно.

Стадионът бушува, иска кръв и смърт. Защото при напускането на терена Парисио Янес, един от чилийците, се хваща за мъжката гордост и няколко секунди демонстративно прави движения по посока на публиката в тази поза. Ражда се един мит на южноамериканския футбол. От онзи ден нататък всеки, който го прави (а не се случва никак рядко) е посочван, че прави "Пато Янес".

ФИФА присъжда победа с 3:0 за Чили на първо четене още в часовете след двубоя, но оставя вратата за преразглеждане след събирането на доказателства.

Пауло Тешейра, днес футболен агент, тогава е фоторепортер край терена на "Маракана".

Той разказва:

"От там, където бяхме - до вратата, ясно се видя как бомбичката или каквото беше това, пада на метър-два от Рохас. Не можах да повярвам, че той се търкаля на земята и как има кръв по лицето си."

Тешейра е изумен и сигурен, че е измама. Но няма кадър на момента на избухването, просто не го е уловил. До него е Рикардо Алфиери, който е внимавал повече. Колегата снима за японско спортно списание.

Тешейра обаче разбира веднага значението на тези снимки и ултимативно казва на Алфиери: "Няма да напуснеш страната, преди тези снимки да са публикувани във вестниците тук!". Не го изрича случайно. Японското списание не приема да се обработват фотоси в друга лаборатория, освен неговата. А тогава дигитални фотоапарати няма. И си чака кадрите в суров вид, за да ги прояви.

Тешейра предприема отчаян ход "за родината". Тича до до най-близкия радиокоментатор, който шокиран предава за събитията от терена на 3-4 метра от вратата.

И му посочва Рикардо. "Той снима всичко, има кадър с гръмването на ракетата!" Естествено, репортерът си е репортер. Веднага отива при фотографа с важните снимки и го включва наживо в ефир.

Така вече се знае, че кадри на инцидента има и Алфиери няма къде да мърда... Цяла Бразилия, светът и ФИФА, чакат неговите негативи да бъдат проявени. Никой в лудата по футбола страна, изправена пред отпадане от световното, няма да го пусне да си ходи в Токио.

Четири часа му отнема да се отиде до най-близката фотолаборатория, да се подготви тя за действие (късен час е), да се изчака човек от бразилската и чилийската федерации, както и представител на ФИФА.

Снимките излизат - четири съвсем ясни кадъра как лети ракетата и къде пада.

"Глобо" - най-влиятелният вестник в Бразилия, пуска серията фотоси и обвинява чилийския вратар в измама. ФИФА се събира в Швейцария по темата. И присъжда 2:0 за Бразилия (технически се добавя допълнителен гол).

Ден по-късно Рохас признава, че е тръгнал подготвен от съблекалнята на "Маракана" и е имал бръснарски ножчета в ръкавиците си, скрити добре. И в момента, в който е усетил падането на ракетата, се е порязал по лицето, за да предизвика инцидента и спирането на мача.

А в деня след двубоя чилийските вестници, неподозиращи за измамата, пускат негова снимка от клиниката с огромна превръзка на лицето, ранен "от бразилската ракета". Герой на нацията. За няколко часа...

Всъщност, и до днес. Рохас е със статут на култов герой в Чили - жертвал се е за родината! Той се оттегля и се скрива от света в родната си къща, докато чака решението на ФИФА. Тя го вади от футбола завинаги, а вратарят е едва на 32 години.

Три години по-късно най-самотният човек на планетата е спасен и върнат във футбола от... бразилци. Хората от Сао Пауло го канят да работи в клуба като треньор на вратарите. Именно негова е основната заслуга за израстването и превръщането в мегазвезда на Рожерио Сени, който счупи куп рекорди в кариерата си и е най-резултатният вратар в историята на футбола.

В Бразилия Кондора също не е мразен. По-скоро е фигура на лек присмех, задето не успя с измамата си. Самият той е корав характер, не се дава.

И на хепатит С, който можеше да го убие преди няколко години, и на рак на белите дробове, с който също се сбори успешно преди десетилетие. Просто е корав тип.

Споменът за "Маракана" е най-големият му кошмар.

Днес Рохас е на 57 години и е разказвал историята неведнъж, като посочва за основен двигател на измамата треньора на Чили Орландо Аравена. Той, заедно с доктора на националния Даниел Родригес, са изхвърлени също завинаги от футбола. Кондора твърди, че те са настояли да вземе ножчетата и да ги използва при възможност. Но признава, че това е най-голямата глупост, която е правил в живота си. Една голяма condoro.

Росенери Мело почина на 45 години от мозъчен аневризъм, въпреки че преди това животът бе благосклонен към нея. Тя се превърна в звезда в Бразилия... задето хвърли ракетата, която доведе до измамата. Fogueteira do Maracanã се снима за Playboy в страната два месеца след мача, а в този момент вероятно бе и най-интервюираната жена в Бразилия.

През 2007-а тя се извини на Рохас при една тяхна среща в Сао Пауло, а четири години по-късно почина.

Мачът и до днес е паметен, наричан Condorazo - или как Кондора опита да направи "Мараканазо" на бразилците. Не е точно, но е някакъв опит да го преведем от играта на думи.

С две думи - незабравим момент в историята на футбола.

И къде другаде да се случи такова нещо, ако не на континента, където огънят гори и по трибуните, и по терена, и в душите на героите с изпотени фланелки?