35 години. 1650 мача. Аякс не е клуб, а паметник на футбола
В четвъртък срещу Шалке в състава имаше четирима тийнейджъри и нито един играч над 27 години
Само помислете колко отдавна бе 1982-ра...
Във футбола я свързваме с бразилците и световното, на което плениха света, с Паоло Роси и титлата на Италия, с незабравимите подвизи на ЦСКА срещу Ливърпул в турнира на шампионите от българска гледна точка...
Но през тази 1982-ра се е случило знаменито събитие. Аякс за последен път е излязъл на терена без нито един свой кадър в състава.
Да, да - правилно прочетохте. В четвъртък станаха 1650 мача поред, в които червено-бялата фланелка на игрището е носил поне един аяксовски талант.
Това е толкова смазващо прекрасно, необяснимо и изумително, че дори не се нуждае от някакъв коментар. Феноменална серия във времена, в които футболът е всичко друго, но не и постоянство, последователност и стратегия.
Това не е просто футболен клуб. Това е паметник на самия футбол като игра и философия.
В четвъртък Аякс би с 2:0 Шалке и е на път да стигне полуфинал в Лига Европа. Грандът на Холандия не е бил на такъв етап от европейски турнир точно 20 години.
Завръща ли се Аякс? Възможно е... Но това е само един въпрос в тази история. Много повече са отговорите.
Ajax had no players older than 27 and 9 players aged 21 and under when they beat Schalke. The youth
В четвъртък треньорът Петер Бос пусна на терена 11 футболисти на 22 години средна възраст, като нито един от тях не бе на над 27. Цели девет пък бяха на 21 г. или по-млади. Нови втрещяващи статистики, не мислите ли?!
Четирима тийнейджъри помогнаха за победата, която може да се окаже ключов момент от сезона.
На терена е видимата част. Статистиките са "да ти падне шапката". Но си има обяснение защо в Аякс нещата се получават.
Системата на работа, изработена още по времето на Ринус Микелс, продължена от Кройф и Ван Гаал (макар двамата да воюват непримиримо през годините по нея), както и от хора като Франк де Бур в последните сезони, упорито не е сменяна в Аякс.
Свои кадри на терена, свои кадри в управлението.
Днес поглед към структурата на клуба ни показва следното:
Марк Овермарс е спортен директор. Той е и начело на скаутската мрежа, която работи безотказно.
Денис Бергкамп е помощник-треньор.
Едвин ван дер Саар е изпълнителен директор.
Тримата бяха част от отбора през 90-те, донесъл в Амстердам последната Купа на шампионите и играл извънземен футбол.
По ирония, води ги като треньор "външен човек" - Петер Бос никога не е бил играч на Аякс, нито е работил за клуба. На 53 години е и се довери тотално на легендарните аяксовци около него, изграждайки отбора точно така, както феновете са свикнали и искат да го виждат.
Вратарят Андре Онана от Барселона дойде за 350 000 евро, а Амин Юнес - от Борусия Мьонхенгладбах за 2 милиона евро.
Днес единият е национал на Камерун, макар да е само на 21 години. А Юнес е пред повиквателна за Бундестима. Бранителят Давинсон Санчес Мина е на 20 години и е колумбиец, вече национал на страната си.
Дейли Синкгравен е на 21, а Матайс де Лигт - едва на 17, но вече дебютира и за Холандия (неособено успешно при 0:2 от България на стадион "Васил Левски").
Това е в защита, но в полузащитата и атаката блестят Дони ван де Беек - юношата на клуба, който е едва на 19 години, Джъстин Клуйверт (17), син на големия Патрик Клуйверт, 20-годишният бразилец Давид Нереш Кампос и Френки де Йонг (19).
За Нереш бяха платени 10 милиона лири на Сао Пауло, но според Овермарс ще му бъдат взети поне 30, когато акулите на Европа видят качествата на атакуващия халф.
Някогашното крило предрече подобна съдба на Аркадиуш Милик, когото доведе за 2 милиона и продаде за 27 на Наполи преди година. Тези диамантчета растат около опитните Джоел Фелтман и Дави Клаасен, които са от няколко години в първия тим.
Разбира се, има си и типичната аяксовска история в състава, въпреки че своите продукти са общо десетина в първия тим. Дави Клаасен е в клуба от 9-годишен и е момче от Илверсум в южните квартали на Амстердам.
Той е лидерът на отбора, сравняван с Кларънс Зеедорф от големия тим през 90-те, но по-ярко приличащ на нещо като Стивън Джерард или Франк Лампард. Не спира да ръководи играта, да тича, да се включва в атака и едновременно да участва във всяка фаза.
А, да - почти щяхме да забравим. Едно 19-годишно дете-чудо остана на скамейката срещу Шалке. Каспер Долберг (на основната снимка) има 17 попадения този сезон, като напомня удивително за Златан Ибрахимович, но не е толкова непостоянен, колкото бе шведът в екипа на Аякс.
Тази млада лавина е в серия от 19 мача, в които има само една загуба, която не се оказа фатална - 1:2 от Копенхаген в Лига Европа, компенсирана в реванша.
Грандът от Амстердам е на точка зад лидера Фейенорд, четири кръга преди края на първенството.
При очертаващия се успех над Шалке и полуфинал в Европа, сезонът може да се окаже голямо завръщане на един от великите клубове на масата на най-успешните такива.
А дори и да не стане, и Аякс да си остане "сергия за таланти", не можете да отречете, че тези 35 години и 1650 поредни мача са си достойни да станем прави и да отдадем чест!
0 коментара