Машината от "Гудисън", която Европа не успя да види

Следва възможност за реванш - финал за Купата на ФА. Там отново Ливърпул разбива сърцата на всеки евертънски фен - 3:1 на "Уембли", въпреки че след първото полувреме "карамелите" водят с 1:0.

Дори Далглиш признава, че този дубъл е невероятен, с оглед на дългите месеци превъзходство на Евертън в сезона. Ливърпул показва характер, неочакван от клуба след трагедията в Брюксел и сътресенията, които е причинила.

Евертън обаче вярва, че още има най-добрият отбор в Англия. А и въпреки нулевия сезон, има една ярка звезда, която огрява сърцата на хората от тази страна на парка "Стенли" - Гари Линекер.

Привлечен от Лестър за 800 000 лири, нападателят измества любимеца на феновете Анди Грей. В началото това не се приема добре. Има съмнения...

Е, ето как ги опровергава Гари: 40 гола в 57 мача, от които 30 в първенството. Нещо, което нито един играч на Евертън не е постигнал и до днес от онзи сезон.

Неговите пропуски при загубата с 0:1 в Оксфорд дни преди края на сезона обаче се оказват решителни. Гари не успява да вкара, въпреки че го е правил с убийствена ефективност цял сезон. Оксфорд - мястото, където започва революцията на Кендъл, се оказва гробница за надеждата му да дублира титлата.

През лятото на 1986-а Линекер блести и на Мондиала, вкарвайки 6 гола, които му стигат за приза на топреализатор. Барселона идва и плаща 2,8 милиона лири за него, а Евертън не може да ги откаже.

Кендъл отново мисли за напускане. Той разбира, че трудно ще се бори с най-силните, ако клубът не задържа играчи като този невероятен голмайстор.

По това време статуквото в английската игра е много различно от настоящите дни на свръхбогати нови "грандове" и "топ отбори". Евертън е втори по титли с 8, като само Ливърпул има повече - тогава са 16. Арсенал и Юнайтед са след "карамелите" по първи места.

Преди сезон 1986-87 г. мениджърът е взел своето решение - това ще е последната му година в клуба и страната. Има достатъчно оферти, а и учи усилено испански език, което не е типично за хората в британския футбол от онези години.

И пак - проблеми. Половината отбор е контузен. Питър Рийд, Пол Брейсуел, Гари Стивънс, Шийди...  Кендъл излиза на пазара с парите от Линекер и привлича за ниски суми хора като Боби Мимс, Кевин Лангли, а и централния защитник Дейв Уотсън, който идва от Норич за 1 милион. Той е юноша на Ливърпул и фен на "червените", но бързо става ясно, че е следващият лидер на отбраната.

До октомври нещата не са особено розови - осмо място, макар и с малка точкова разлика от първите в класирането. На 1 ноември в телевизионно интервю Кендъл повтаря старата фраза на Бил Шенкли: "Не е важно как започваш, а как завършваш". След което отборът му печели 10 от следващите си 13 мача и на 1 февруари е на върха.

През март мениджърът прави нов важен ход - взима от втородивизионния Бирмингам нападателя Уейн Кларк, защото вижда, че Греъм Шарп има постоянни проблеми с травми. Трябва му вариант за заместник.

Кларк влиза 10 пъти в игра, като вкарва 5 гола, кой от кой по-решителни. Попадението, което носи победата при гостуването на Арсенал, отказва преследвачите.

Евертън печели титлата с 9 точки пред Ливърпул, въпреки че губи дербито с 1:3.

Големият ден е понеделник, на Банк Холидей, в Норич. Евертън се нуждае от 3 точки в оставащите 3 мача, но Кендъл иска всичко да приключи още тук, на терена на изпадащия Норич.

Топката е центрирана отдясно и се валя из наказателното поле, за да стигне до Пат ван ден Хау - левия защитник, наричан галено (едва ли е точната дума) Психо Пат от феновете на Евертън. В цялата си кариера той има 2 гола за клуба. Два в над 150 мача. Това е единият, но той има цена на титла.

Празненствата отново са шумни, а феновете, вече от позицията на деветкратен шампион, мечтаят за доминация и изместване от трона на "червените" съседи.

Първият удар по мечтите идва от Кендъл - той е подписал с Атлетик Билбао още преди края на сезона. Единственото, което го е задържало дотогава е, че през март УЕФА разглежда жалбата на Английската лига и мисли за отменяне на санкцията. Минали са два сезона без отбори от Острова в турнирите.

Но не - наказанието остава в сила до 1990-а.

Кендъл си тръгва. Не може да понесе, че този Евертън, машина за победи, отбор с гръбнак, който е заедно повече от 5 години, няма да се пробва срещу най-добрите.

Клубът реагира и слага на негово място Колин Харви, верния му адютант. Той продължава делото на Хауърд, като запазва основните играчи и задружната съблекалня.

Евертън завършва не по-надолу от осмо място всеки от следващите четири сезона, но не успява да стигне до постиженията на Кендъл. Клубът има на емблемата си мото на латински - Nil Satis Nisi Optimum. Само най-доброто е достатъчно добро.

От три десетилетия обаче то не може да бъде претворено на терена. И от втория по титли клуб на Англия, с визия да се бори за хегемония, Евертън стига до среднячество и битки за оцеляване през 90-те и в първите години на новия век.

Който е гледал онзи отбор на Хауърд Кендъл, може да се подпише под твърдението, че той щеше да е близо или да спечели поне една Купа на шампионите от двата опита, които му се полагаха.

Във футбола "ако" и "какво щеше да стане" не играят - прави сте.

Но само се сетете за отборите, спечелили Купата на шампионите в периода, за който говорим.

Стяуа през 1986-а, Порто през 1987-а, ПСВ през 1988-а... Мислите ли, че Рийд, Шийди, Шарп и останалите щяха да се притеснят от някои от тези съперници?

Ако имате съмнения, просто вижте кадрите от онези 45 минути срещу Байерн.