Вратата е в сигурни ръце

Джиджо обича Милано, а и Алесиа има да учи още две години там. Двамата са неразделни, ученическа любов. Тя също е от Кастеламаре ди Стабия.

Идеалният сценарий изглежда след 20 години да напишем материал как Донарума е вече на 38 и е пазил само на един клуб в кариерата си, подобрявайки всички рекорди по мачове на Малдини, както и на Буфон в световен мащаб. Наскоро идолът му изигра своя двубой №1000 в кариерата. Футболът би бил щастлив Джиджо никога да не напусне Миланело.

Но модерната игра не функционира така, а Милан е разклатен - не говорим за играта - след 30 години на Берлускони начело и промените на върха днес. Новото ръководство от Китай може да наложи нови принципи, а семейното начало и идеите никога да не се разделяш с най-добрите си, със символните си играчи, да бъдат хвърлени в кошчето.

Реал Мадрид е идеален вариант, ако все пак трансфер е неизбежен. 120 милиона евро в касата са много пари, Донарума отива в отбор - непряк конкурент, а и има ли по-голяма сцена за един играч?

Манчестър Юнайтед също следи ситуацията, като чака и дали ще се получи ефект на доминото - защото Реал иска и Де Хеа. Ако стане, вратата на "Олд Трафорд" би се отворила широко за Джиджо, а тази на "Бернабеу" - очевидно вече ще е затворена.

Но не отписвайте Райола, който може да направи чудеса и да наклони трансфера, накъдето той прецени. И в този случай една шашава идея става все по-реална.

Ювентус.

Защото Буфон е на вратата там вече 16 години, но мисли да се откаже догодина. И кой ви се струва идеална дългосрочна алтернатива? Италианец. Вече доказан и опитен. С мислене на играч от голям клуб - защото Милан продължава да е такъв въпреки резултатите на терена.

Готов за големи дела, а и ще е още повече такъв, след като изкара една година с Диджи - предаване на щафетата, приемственост, фантастичен сценарий от гледна точка на Юве.

Всичко това за момента са само хипотези, но не се сърдете на италианските тифози и медии, че ги интересуват живо. Донарума е следващата голяма звезда на Апенините.

Филипо Гали, треньор в академията на Милан, разказва за младото чудо:

"Никога не можеш да го видиш разколебан или отчаян. Владее се страхотно добре, не показва дали е в лошо настроение, а когато допусне грешка - само гледайте. Веднага изтрива всичко и започва наново, поправя се, в следващата тренировка прави чудеса.

А когато сбърка в мач, в понеделник целият ден минава в изучаване на грешката с няколко анализатори и треньори на вратарите.

Вглъбен, концентриран и спокоен - не можете да повярвате, че това е момче, което още събира стикери на Panini, играе на ФИФА и взима винаги Буфон в своя отбор, и гледа анимационни филми."

Гали добавя и още нещо много важно.

"Той е много привързан към семейството си - типични хора от Юга. Откакто се преместиха в Милано, Джиджо съвсем се успокои и улегна. Страхотно момче, добре възпитано, поздравява всички, отнася се с уважение и изобщо не можеш да помислиш, че е такъв невероятен футболен талант.

Ще стигне до върха като професионалист, защото съм виждал хора като него и преди - играех с Малдини, помня Франко Барези, знам Шевченко и Зеедорф. Хора, които са израснали в нормални семейства, възпитани са и няма разлика дали са на терена или извън него. Просто нормални, почтени хора."

Давиде Пинато, който е първият му треньор в Милан, добавя детайли за Донарума в своя разказ:

"Когато дойде тук, той бе на 14 и с наднормено тегло, малко тромав. Но въпреки това качествата му бяха невероятни. Тренираше страшно много. А най-силното му достойнство е бързото мислене на вратар. Движенията му изглеждат страшно бързи, но той всъщност не е бърз - мисли бързо и изпреварва събитията, защото крачката и разтега на ръцете му го позволяват. Той има движенията на играч от НБА. Огромен, масивен, но и страшно пъргав, особено с ума си."

Пинато си пази и диск със статистиките на Донарума от сезона, в който той стигна до първия тим. В 12 двубоя за 16-годишните преди дебюта му срещу Сасуоло за мъжете, Джиджо има сто процента успешни улавяния на топката при излизане за нея и 98 процента боксирания. Тоест - сбъркал е веднъж от 20-ина опита. На 16.

Единственото му слабо място, ако има такова, тогава е била играта с крака. Тоест - просто обича топката и понякога я спира, за да и се порадва, когато трябва просто да я изрита пред налитащия нападател на съперника.

Предопределеният - така го нарича пресата в Италия. Преди година "Гадзета дело спорт" отиде в дома на родителите му на Юг и с изумление откри снимки на хлапето с фланелка на Милан (с която ходил на училище), емблемата, рисувана по стените край един часовник, който вече не работил... С лика на Кака в екипа на Милан.

Момчето е Росонеро по сърце. "Имам само един съвет към него - не напускай Милан за нищо на света", каза наскоро брат му от Гърция.

"Донарума струва 120 милиона евро и мога да го заведа в Интер още утре", изказа се от Маями ексцентрикът-мултимилионер Райола, който разклаща всяко лято трансферния пазар.

Най-големият съвет младият човек със сигурните ръце обаче е получил от своя идол. В часовете преди контролата срещу Франция в Бари, когато смени Буфон, двамата са си говорили дълго в хотела на италианския отбор. Донарума не иска да каже какви са били думите на Джиджи.

Буфон дебютира на вратата на Парма през октомври 1997-а, когато бе на 18 години. Точно 16 месеца по-късно ... се роди Донарума. Толкова е голяма разликата между двамата във възрастта.

Но има страшно много прилики, връзката и приемствеността е сякаш наистина predestinato - предопределена.

Едно е ясно - вратата на Италия е в сигурни ръце. Но въпросът е - и на кой клуб?