10 дни на един футболен турист в Буенос Айрес

Ден 4

Ол Бойс или поне едно място на което се чувстваш като на мач в България (за съжаление)

Въпреки че мачове в Буенос Айрес могат да се намерят буквално всеки ден при 28 професионални отбора (най-много в света за един град), в понеделник нямаше двубой от Примера. Затова трябваше да се задоволим с посещение на местната Втора дивизия и мач на отбора на Ол Бойс, чиято главна фенска групировка носи звучното име Бялата чума.

Самият отбор има доста допирни точки с българската Славия Създаден е през 1913 година, играе с бяло-черни екипи и посещаемостта му не е от най–големите. Това беше най-слабо посетеният мач, на който присъствахме.

Въпреки статута на втородивизионен отбор, Ол Бойс имаше феншоп, достатъчно добре зареден дори за сравнение с грандовете в България. Самият стадион се намира в доста футболна зона, в която на малко разстояние един от друг се намират стадионите на Ол Бойс, Велес, Архентинос Хуниорс. От този тим е тръгнал Дон Диего Марадона, но този стадион, за съжаление, не можахме да посетим.

Наблизо е и Нуева Чикаго. Техният стадион просто маркирахме, но на мач там не успяхме да идем.

За публиката на Ол Бойс - не е многобройна, но определено е колоритна и подкрепяше отбора през целия мач. Нищо, че играта им беше безобразна и в крайна сметка загубиха от Лос Андес. Гостите са отбор, който мислехме, че е от някой планински район.

А всъщност се оказа, че и те идват от поредното предградие на Буенос Айрес. Това обясни наличието на гостуваща агитка. Нещо което явно е разрешено само в долните дивизии и в Копа Либертадорес.

В Примера гостуващи фенове не се допускат от няколко сезона заради проблемите които се създават от това присъствие. Разбирайте - за да няма насилие.

Ден 5

Копа Либертадорес или отмятане на местните „Евротурнири“

Вторник беше отделен за Копа Либертадорес, за щастие точно по време на нашия престой се играха мачове от този турнир. Сан Лоренцо беше домакин на Университад Католика, като на този мач публиката определено беше повече от шампионатния.

Атмосферата също бе на друго ниво, за което спомогна както положителният резултат - 2:1 за Сан Лоренцо. В добавка имаше и една съвсем прилична публика от около 1000-2000 фена на гостите, които бяха изминали разстоянието от Чили до Буенос Айрес. А то, за мащабите на Южна Америка, не е малко. 

Ден 6 и 7

Без мачове, но с отмятане на стадиони за да няма пропуск

Планът за сряда и четвъртък бе да гледаме още два мача от Копа Либертадорес. В Монтевидео се игра Пенярол - Палмейрас, който стана известен с боя между играчи и фенове след края. На другия ден пак там бе и Насионал – Чапаекоензе. Но не можахме да осъществим този план по различни причини. За да компенсираме, решихме да отидем на стадиона на Бока - „Ла Бомбонера“, за да разберем на място дали имаме шанс да намерим билети за неделния мач.

До този момент вариантите бяха само онлайн или през агенция, която предлагаше целия тур без възможност да се закупи само билет - както беше на мача на Ривер.

Успяхме да влезем на славния стадион и да направим бърз тур на съблекалните, трибуните и снимка с реплика на Копа Либертадорес на самия терен. Като цената на всичко това беше напълно прилична - по малко от 15 долара.

Излишно е да казвам, че всичко около стадиона беше в цветовете на Бока и на всеки ъгъл графитите показваха, че в този район има само един отбор.

Самият район не е от най-елитните. Но тук се намира най-прочутата улица в града - „Ел Каминито“. Това е мястото, за което се твърди, че е „родило“ тангото.

И, нормално, е пълно с туристи и туристически магазини, в които можеш да вземеш всякакви футболни и други сувениреи. Някои оригинални, други - с очевидно не толкова легален произход.

Четвъртък беше отделен за еднодневно посещение на Уругвай в намиращия се на час от Буенос Айрес град Колония де Сакраменто. И в него успяхме да свършим нещо от футболна гледна точка, посещавайки стадиона на местния отбор Пласа Колония. Той току-що бе навършил 100 години, само 5 дни преди нашето пристигане в града.

Ден 8

Индепендиенте – кралят на купите

В петък програмата на аржентинското първенство ни даде шанс да посетим най-успелия тим в Копа Либертадорес. Това е Индепендиенте с неговите 7 трофея.

Те се изправяха срещу Естудиантес, който преди този мач бе все още в борбата за титлата. Индепендиенте е един от двата отбора в квартал Авеланеда, заедно с Расинг. Стадионите им са буквално на стотина метра, което обуславя това да се превърне във второто голямо дерби на Аржентина.

От фена на Расинг Мартин разбрах, че в самия квартал феновете на Индепендиенте са повече. Но за сметка на това в страната Расинг има предимство. Твърдение, което трябваше да приемем на доверие...

Странното беше, че касите, от които си купихме билетите, се намираха буквално в стадиона на Расинг. Явно обаче това не е проблем за нито един от двата отбора и феновете им.

Атмосферата около самия мач беше типична за Аржентина. По цялото протежение на улицата, която води към стадиона, се бяха разположили продавачи на сувенири. Те разпъват на земята артикулите на Индепендиенте. Това е често срещано на всеки един стадион и, ако искаш да си купиш сувенир в деня на мача, това е твоят шанс. Фен магазините не работят в тези дни.

На всеки 30-40 метра има продавачи на най-известния сандвич в цяла Аржентина - "чорипан", което на практика е наденица, печена на грил и сложена в хлебче. Откъдето идва и наименованието чоризо (наденица) + пан (хляб).

И както в България продавачите на семки те атакуват от всеки ъгъл с викове да закупиш техния продукт, така и тук репликата „чори, чори, чори“ оглася всеки стадион преди и след мача.

Атмосферата на стадиона беше много добра както и посещаемоста - почти 30 000 души бяха дошли на мача въпреки късния час. И отново стадионът, както навсякъде, беше пълен с деца. Явно доказателство, че тук любовта към футбола е на високо ниво.

От гледна точка на играта това беше определено най-добрият мач който наблюдавахме, не само заради 4-те гола за крайното 2:2, а и чисто като футболни стойности.