Ботев ще прегърне, ще прегърне Купата
Какъв финал само, а? Обречените удариха хегемона, феновете им нахлуха, емоции, лудост и футбол. Както трябва да бъде.
"Ботев ще прегърне, ще прегърне Купата..."
Чухме го поне 20 пъти за 90 минути, хорово изпълнение от 7-8 хиляди гласа, подгизнали от дъжда, но щастливи.
Култовата песен не е актуална от 36 години, но се спира да ехти от трибуните с жълто-черни. Защото където е текло, там ще тече. И изобщо не става дума за дъжда на този празничен 24 май.
Ботев удари Лудогорец с 2:1 на финала за Купата и я вдигна за първи път от 1981-ва.
Беше голям мач поне по 3 причини. И си заслужаваше да мръзнеш и да подгизнеш, но да го видиш.
Първата - аутсайдерът, отписван като обречен срещу Лудогорец-хегемона, напълно го надигра в 2/3 от мача. С игра.
Желание, мотивация, тичане, умна игра, използване на пространства - предимство за Ботев по тези показатели, по които принципно съперникът трябваше да доминира.
И стана приятен за окото мач, освен изпълнен с интрига. Гледаем двубой, достоен за финал.
Два красиви гола, какъвто бе и този на Разград. Футболно, това бе чудесен мач на фона на общото ниво у нас.
Втората - феновете, емоцията, нахлуванията и огъня по трибуните.
Ботев е традиция, публика, история. И футболната му аура е различна.
Нахлуваха, вееха знамена, бяха голи и готови за битка, не спираха да подкрепят шумно своите. Фуболна атмосфера.
Такива запалянковци у нас имат само няколко клуба. Затова - бе емоционално и някак приятно да видиш именно това море от жълто-черни, неспряло да пее и скача, да вдигне трофея.
Без неуважение към Лудогорец по този параграф... Но нещата са несравними.
Третата - Изненадата.
Това, че не стана очакваното. И това, че в Европа ще играе Ботев, с което се отваря любопитен бараж между Верея и третия в крайното класиране на първенството.
Да, това също е важно.
Но не е ключово - тази вечер и нощта принадлежат на Ботев и неговите орди от фенове, които ще пеят до прегракване "Ботев ще прегърне, ще прегърне купата", "Вива Канари" и "Запей с цяло гърло, запей не се щади"... И още, и още.
Пълният репертоар.
Заслужава си.
Заради такива дни и нощите след тях, човек е привърженик на своя отбор.
0 коментара