Висшата лига на 25 години: Великите моменти
Умопомрачителни статистики, най-забавните случки и незабравимите мачове
Висшата лига е на 25 години. През лятото на 1992-ра за първи път стартира сезон в английския футбол под новия брандинг, име и статут.
Днес това име е парола. Висшата лига се продава най-добре от всички спортни надпревари и тв правата за нея струват колкото брутния вътрешен продукт на малка държава в Африка.
За четвърт век първенството на Англия в луксозния му нов вид, даде толкова много велики мачове, истории, куриози и легендарни фигури, че трудно ще ги побере един материал.
Но Sportinglife.bg никога не се е страхувал от предизвикателства. Няма да го направи и сега.
Няколко българи са играли в първенството от 1992-ра насам. Първият бе Бончо Генчев (Ипсуич), но Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров, Светослав Тодоров, Валери Божинов, Радостин Кишишев, Станислав Манолев и Александър Тонев също записаха мачове през годините.
Колко нации са дали свой представител на Висшата лига ли? Общо са 106!
Which is the best team in the 25 years of the Premier League? Here's a clue: only one did it unbeaten. You can vote: https://t.co/pGXwyvsgc9
— John Cross (@johncrossmirror) June 29, 2017
През миналия сезон Армения стана №106 в списъка с Хенрик Мхитарян, който подписа с Манчестър Юнайтед.
Между 14 август 2004-а (стартът на сезона тогава) до 7 октомври 2012-а един вратар не пропусна мач във Висшата лига. Това са 8 години, хора! Казва се Брад Фридъл и за периода игра в Блекбърн, Астън Вила и Тотнъм, а поредните двубои, в които седя на вратата, станаха 310.
Любопитно, трансферът на Уейн Руни от Манчестър Юнайтед в Евертън е въпрос на часове и дни - така се пише в Англия. Ако напусне "Олд Трафорд", рекордьорът по голове за клуба и родината ще остави зад гърба си само едно недовършено дело.
Има три отбора, играли във Висшата лига за 25 години, на които Руни не е вкарвал с екипа на Юнайтед: Лестър, Дарби и Блекпул. Уейн е наказвал "лисиците" с екипа на Евертън в първите години на кариерата си, но не и в червеното с дявола на гърдите.
Статистиките са хубаво нещо. Но великите моменти в този четвърт век не са само числа и номера.
През ноември 1992-ра Лийдс се опита да купи Денис Ъруин, левия бранител на Манчестър Юнайтед. И докато фенове и медии се занимаваха с моралния аспект на такъв тип оферта между два непримирими съперника (врагове, ако питате хората в Йоркшър и Ланкашър), Алекс Фъргюсън отвърна с контраоферта.
1,2 милиона лири за Ерик Кантона.
Французинът вече се бе превърнал в герой на феновете в Лийдс, имаше сериозен принос и за титлата, спечелена през 1992-ра. Хауърд Уилкинсън, приел факта, че няма да вземе Ъруин, се изкуши от парите за Ерик и го продаде.
Първата легенда на Висшата лига, свързана с трансферен вулкан, се роди.
Кантона превърна Юнайтед в машина за титли. А край него Фъргюсън изпълни плана на живота си - да трансформира отбора на Хюз, Маклеър и Брус в този на младите и надъхани типове от Клас 1992, водени от блестящи таланти като Скоулс, Гигс и Бекъм.
През същата 1992-ра един израелец стана безсмъртен герой на английския футбол.
Рони Розентал, донесъл с головете си последната засега титла на Ливърпул от 1990-а, изпусна по необясним начин пред празната врата на Астън Вила в мач, завършил със загуба 2:4 на неговия тим. Ситуацията не бе трудна - Рони премина вратаря и стреля в напречната греда.
Кадрите обиколиха света, а "да пропуснеш като Розентал" стана нарицателно. И е такова и до днес.
Две години по-късно падна една от големите догми на английския футбол. Един германец (о, Господи) се появи в Северен Лондон, посрещнат с плакати и заглавия по вестници, връщащи го към Втората световна война. И обвиняващи го в симулации със саркастични сравнения с гмуркане и скокове във вода.
Юрген Клинсман не се трогна. Той вкара един вагон голове, отпразнува първите от тях с гмуркане по терена, бе усмихнат и обикновен, промени представите за германците в английската публика и си тръгна като всеобщ любимец.
Когато се върна в Тотнъм два сезона по-късно, аплодираха го на повечето стадиони и местните.
Хронологично, следващият голям момент в историята на Висшата лига би следвало да е триумфът на Джак Уокър и Блекбърн с титлата през 1995-а.
Романтика - да. Изненада - да. Но и усещането за нещо ново... Че с парите на един богат и амбициозен човек футболът може да бъде превзет.
Блекбърн имаше в редиците си Алън Шиърър и Крис Сътън, отборът бе сглобен с доста пари за селекция и се оказа еднодневка в глобалната картина на първенството. През есента след сензационната титла Роувърс се провали шумно в Европа, а само четири години по-късно клубът изпадна от елита.
И никога повече не бе фактор в него - постоянен и стабилен. Днес е в третото ниво на английския футбол, след като Уокър е покойник, а идеята, ентусиазмът и парите му отдавна не управляват Блекбърн.
-
Отново сме във Фърги тайм. Този е най-важният
0 -
Щастие, тъга, надежда, разочарование, носталгия – ТОЙ СИ ТРЪГВА!
0 -
Защо короната на Сити е от чисто злато
0 -
Арсенал - Шефийлд Юнайтед? Ще го слушаме по радиото!
0 -
Удивителната тирада на Жозе - факти и митове
0 -
Скариди, рокенрол и кексчета - шареният свят на Карлос Карвахал
0
0 коментара