Добре дошли в дома на шампионите

Автомобилът излиза от основния път А50 и се насочва към големия паркинг и постройката, която би трябвало да е крайна цел на пътуването.

С белите стени, снимките на футболисти в червено и бяло, както и табелата "Домът на най-шумните фенове в Англия", не оставят съмнение - вие сте пристигнал. Вятърът е толкова силен, че имате съмнения дали колата ще ви предпази от него или просто ще излетите заедно с нея...

"Британия Стейдиъм" край Стоук, или както е известен от този сезон - "Бет 365 Стейдиъм" е нарицателно за мястото, където никой не обича да гостува.

Откритата му част откъм трибуната с гостуващи фенове гарантира, че вятърът понякога ще е толкова силен по време на мача, че да прави с топката неща, каквито футболистите категорично не могат да постигнат.

Добавяме редовните валежи, един ужасно организиран и готов на всякакви номера и физическо сплашване на съперника отбор, корав и праволинеен мениджър от старата школа... Романтично, нали? Ето, вие сте в дома на Стоук Сити.

Колко е добър този или онзи играч и отбор в света в последните години стана въпрос, на който има готов отговор. Той е всъщност контра питане: "Може ли да играе така в студена февруарска вторник вечер в Стоук?".

Добре де, нещата не са толкова лоши, колкото ги описва Арсен Венгер (макар да му признаем, че понякога има основание). Веднъж той ги нарече "ръгби отбор", а след събота, когато Арсенал пак загуби там, струпа куп обвинения в антифутбол и мръсни тактики към Стоук на Марк Хюз. Може би забравяйки, че днес това място и този отбор са с далеч по-приемливо лице от онзи състав, воден от Тони Пюлис допреди няколко сезона.

Всичко това като въведение отива в кошчето за отпадъци, когато ви кажем и в какво се е превърнал стадионът на Стоук. Не, тук няма да откриете тимът с най-много червени картони на Висшата лига.

Напротив - те събират шампиони. И са номер едно по този показател!

Ето ги фактите.

Стоук Сити към момента има петима носители на трофея в Шампионската лига в състава си. Петима! И е категоричен номер едно по този показател във Висшата лига, пред грандове като Манчестър Юнайтед, Челси, Манчестър Сити и т.н.

Ибрахим Афелай не играе често, защото постоянно е контузен. Такъв е сценарият на цялата му кариера. Холандското крило обаче е европейски шампион с Барселона за 2011 г., като дори игра по пътя към победния финал срещу Юнайтед на "Уембли".

Джердан Шакири е първенец на континента с Байерн от 2013 г., когато на финала баварците повалиха драматично Борусия Дортмунд. След Мюнхен и Интер, кариерата му зави от А50 към "Британия"...

Боян Къркич също е шампион на Европа с Барселона, и то два пъти! През 2009-а и 2011 г. той бе в състава с Меси и останалите, вдигнал трофея.

През това лято Марк Хюз добави още аристократична кръв към организма на отбора. Хесе Родригес, дебютирал с победен гол срещу Арсенал, е два пъти носител на титлата в Шампионската лига с Реал.

Петият елемент е Дарън Флечър, привлечен от Уест Бромич, но първенец на континента с Манчестър Юнайтед преди 9 години.

Същият този "Юнайтед", който стигна три финала в турнира през този век, има само двама шампиони на Европа в състава си - Хуан Мата (с Челси през 2012 г.) и Майкъл Карик (2008 г.).

Челси се опира на трима - Гари Кейхил и Давид Луиш са герои от 2012 г., когато "сините" победиха Байерн в дома му. А Алваро Мората е печелил трофея с Реал два пъти.

Сити също има трима шампиони на Европа - Яя Туре, Клаудио Браво и Данило. Първите двама спечелиха купата с Барселона, а третият - с Реал.

В Арсенал с такава титла се гордее само Петер Чех (с Челси преди 5 г.), а в Ливърпул са двама - Емре Джан (с Байерн през 2013 г.) и Даниел Стъридж (Челси, 2012).

Е, да не кажете после, че Стоук е едно "неприятно място с отвратителен отбор и ужасен вятър".

И не отсичайте бързо, че това е всичко, с което отборът се гордее като част от Висшата лига.