Футболни войни

Британският "Гардиън" направи класация на десетте най-големи международни съперничества.

Бразилия срещу Аржентина

Най-вероятно това е върхът, мачът на мачовете – едно от най-дългогодишните съперничества в света между два от най-успешните отбори в историята. Дори да се абстрахираме от чисто футболния аспект, ще ни останат доста запомнящи се сблъсъци през годините, като се започне от двубоя за Копа Америка през 1937, когато бразилците напускат игрището преди последния сигнал (очевидно изпитвайки сериозни опасения за кожите си).

Ами срещата от 1946 г., приключила с масов бой с участието на играчи и зрители, след като кракът на аржентинския капитан Хосе Саломон е бил счупен на две места? Или мачът от световното през 1982 г., когато Диего Марадона е изгонен за дивашко влизане с бутоните срещу Жоао Батиста? Но може би най-скандалният двубой между двата гиганта е този от Мондиал 1990 в Италия, когато аржентинците подават бутилка с вода, съдържаща приспивателно, на бразилеца Бранко. Самият Марадона призна този факт, макар че аржентинският селекционер Карлос Билардо категорично отрече да се е случвало подобно нещо.

Германия срещу Холандия

Подобно на много големи спортни вражди и в този случай нещата излизат далеч извън рамките на игрището. Вил ван Ханегем, национал на Холандия през 60-те и 70-те г., заявява следното преди финала на световното през 1974 г.: „Резултатът не ме интересува. Достатъчно е да бием с 1:0. Искам да ги унизим. Не мога да ги понасям заради Втората световна война“.

Разбира се, ФРГ спечели въпросния финал, въпреки че оранжевите поведоха с дузпа в началото на срещата. Дни преди решаващия двубой немският таблоид „Билд“ публикува история за скандално нудистко парти край басейна, което си спретнали холандски национали. Така и не става ясно обаче, дали Лалетата наистина са се отдали на разюздана вакханалия или изобретателното издание е решило да нанесе тежък психологически удар по врага в навечерието на финала.

Няма как да подминем и отвратителния епизод от 1990 г., когато Франк Рийкард нахрачи брутално Руди Фьолер. Две години по-рано пък Роналд Куман си избърса задника с германска фланелка.

Египет срещу Алжир

Географски раделени само от Либия, Египет и Алжир са стари врагове на футболния терен. През 2009 г. световните квалификации между тези два съперника се превърнаха във война. Алжир спечели с 3:1 у дома, но ответният двубой криеше огромен залог. Египет се нуждаеше от победа с три гола, за да се класира или с два, за да стигне до плейоф срещу същия съперник. Алжирците пристигат два дни преди мача, а автобусът им е нападнат с камъни . Трима от футболисти са ранени, а гол 30 секунди преди края на допълнителното време носи на египтяните бленуваното 2:0 и нов двубой срещу алжирците. Така двата тима се срещат отново в Судан, където са мобилизирани 15 хил. полицаи да опазват реда. Алжир печели с 1:0 и с класира за Южна Африка. Но причината за напреженето между двете нации датира още от 1989 г., когато се играе тъй нареченият "мач на омразата".

Англия срещу Шотландия

Най-старият международен сблъсък в света някога оставяше неизгладими спомени у всички от двете страни на границата още от ученическа възраст.

Между 1872 и 1989 г. Англия и Шотландия неизменно играят всяка година (освен по време на война) и близкото познанство подклажда огъня на лютата омраза. Все пак основните събития по правило се разиграват на терена, а не извън него.

Така през 1928 г. Карираните полички бият с 5:1 насред Лондон. Англия трябва да чака чак до 1961 г., за да изтрие спомена за въпросния позор. Тогава Трите лъва бият с фантастичния по днешните мерки резултат 9:3.

Следващите два забележителни сблъсъка са за северняците – 3:2 на английска земя през 1967 г. (след което шотландците не пропускат да се хвалят, че са „неофициални световни шампиони“) и 2:1 10 години по-късно. Във втория случай шотландските фенове подивяват от радост, нахлуват на терена, отрязват гредите и си ги отнасят на север като сувенири.

Англия печели далеч по-важни от състезателна гледна точка двубои през 1996 и 1999 г (съответно европейски финали и бараж за класиране за Евро 2000), но после съперничеството пропада в небитието за цели 14 години.

Междувременно шотландците са деградирали зловещо, а феновете в Англия, разочаровани от постоянните провали на големи турнири, са започнали да изпитват сериозна апатия към националния си тим.

Беше обаче време, когато тези двубои бяха изпълнени с удивителна злоба. Може би най-забележителният инцидент е от 1972 г. Тогава на „Хемпдън Парк“ англичанинът Алън Бол решава, че ще си избърше носа с флагчето за корнер, което е умалено копие на шотландското знаме. Десетки години по-късно в материал, посветен на скандалния епизод, „Гардиън“ отбелязва, че тогава „от 119 325 души, присъстващи на стадиона, най-малко 119 324 изпитват силното желание да обезкостят Бол“.

При все това, мениджърът на Англия – сър Алф Ремзи – който бил доста мрачен човек, за първи път от дълги години си позволил да украси лицето си с бледо подобие на усмивка. „Алън, Алън, ама ти си бил наистина лошо момче!“, подхвърлил босът на Трите лъва на автора на изцепката в съблекалнята.