Не плачи, Яна

Яна знаеше, че този сервис може да я прати в рая.

При 40-30 и 4:1 в решаващия трети сет, срещу най-силната тенисистка в света, точката я вадеше извън орбитата на съмнение. Дори Щефи Граф не може да обърне резултата от 1:5, не и на тревата на "Уимбълдън", където да пробиеш подаването на съперника е най-трудното нещо на света.

Но топката отказа да мине оттатък мрежата. После излезе в аут. Двойна грешка. Черна дупка. Пропадане и един от най-паметните сривове, който тенисът помни на финал.

10 минути по-късно, Граф вдигна победно ръце. Пет поредни гейма, в които Яна Новотна почти не успя да върне топката в полето на съперничката. Онзи проклет сервис... Той я срина.

Годината е 1993-а, а женският тенис е в изключително силен период с няколко суперзвезди на върха. Но едно изображение от онзи финал остава вечно.

Яна се приближи към Дукесата на Кент, която награждаваше победителката и загубилата финала. Щефи аплодираше, на крака бе и цялата публика. Чехкинята не издържа, разплака се. Кралската особа се усмихна, погали я по главата и Новотна се разрида на рамото и.

Гледка, която никой на "Уимбълдън" никога не забрави.

"Не плачи, Яна. Ще се върнеш догодина. Сигурна съм, че ще ти дам трофея на победител, ти го заслужаваш", са били думите на Дукесата. Или нещо такова.

Преди два дни Яна Новотна издъхна в спокойствие и семейна хармония в дома си в Чехия, заобиколена от най-близките.

Само на 49 години, тя не успя да спечели битката с рака на гърдата. За разлика от онзи мач преди 24 години, в тази ужасна надпревара с гадното заболяване, сетболи и мачболи не получаваш.

А иначе, Яна от битки не се страхуваше. Бунтар на корта, призната за най-добрата не само в онзи период в играта сервис-воле, късо подстригана, с откритост и гордост признаваща, че харесва момичета. И то във времена, когато това още бе тема, която не намираше челни места във вестниците.

"Исках да се държа кораво и да не плача - спомняше си онзи момент Яна. - Но Дукесата ми се усмихна мило и ми каза страхотни думи, не издържах и сълзите тръгнаха. После си мислех, че хората ще ме помислят за някоя загубенячка, която плаче от собствените си неудачи."

От онзи ден през 1993-а случката остава символна на "Уимбълдън", а Яна Новотна е любимка на Великобритания - фенове, медии... Няма година, в която турнирът да не започва с епични видеа, сглобени с най-силните и паметни моменти в историята. Новотна, плачеща на рамото на Дукесата, е винаги в кадрите.

Снимката седи над една от алеите в комплекса, а 14-те хиляди, които в онзи ден са аплодирали този толкова трогателен момент, не го забравят и до днес.

Смъртта на чешката тенис звезда от 90-те хвърли черно наметало върху края на сезона в играта. Споменът за Яна, която спечели точно 100 титли в кариерата си (24 на сингъл, 76 на двойки), остава ярък. В битките и с Навратилова, Граф, Селеш, тя никога не се предаваше.

И при всички успехи, а те я следваха - "Хопман Къп", "Фед Къп", титли от Шлема на двойки, изкачване до №2 в ранглистата... Една празнота зееше в душата и витрината.

"Уимбълдън".

Тази история няма хепиенд, защото никой не е живял достатъчно дълго и пълноценно, за да си отиде само на 49 години. Смъртта на Новотна обаче припомни какво е значението на думата хепиенд и как спортът създава истории, които... само той може да извая.

Кулминацията на тази е на 4 юли 1998-а. Пет години са минали от деня, в който Яна се разплака на рамото на Дукесата.
На 29 години и 9 месеца чехкинята стига отново до финала и няма право на пропуск. Тя знае, че година по-късно ще се откаже, защото отдавна го е решила. Няма да играе след 30.

Денят е прекрасен. На "Уимбълдън" често има такива. Като избрани и композирани в холивудско студио - слънчеви, безоблачни, с мекотата на британското лято. Без дъжд. Новотна печели с 6:4, 7:6 срещу Натали Тозиа. Титлата е нейна.

И една уговорка, направена устно на корта пет години по-рано, е спазена.

С широка усмивка Яна вижда кой ще връчи трофея. Тръгва към Дукесата и този път говори първа: "Вие казахте, че ще се върна..."

"Е, казах ти да не се притесняваш - е отговорът. - Миналата година ти казах, че ще се върнеш тук..."

Дукесата бърка. Минали са пет години. За Новотна те са цяла вечност. Ера, дълга колкото тази на динозаврите може би. Колкото една Световна война, или цял век...

Но титлата е нейна. Тази голяма сребърна чиния отразява усмивката и. Контрастът с гледките от пет години по-рано не може да е по-ярък.

"Онзи ден даде смисъл на всичко. И нито една победа да не бях постигнала след него, и нито един път да не се бях усмихнала занапред, това бе върхът."

Кралското семейство на Великобритания излезе с официално съобщение, за да обяви скръбта си от смъртта на Новотна.

"Тази смела жена със страхотно чувство за хумор ще липсва на всички ни - каза и Дукесата, която също публикува свое съобщение. - Тъжна съм. "Уимбълдън" вече никога няма да е същият без Яна."

Това го може само спортът. Тук загубилият може да спечели много повече от победителя в няколко секунди на емоции.

Кралската особа може да бъде обикновен, нормален и истински човек.

А едно късче от хилядите часове тенис на един от най-големите турнири, може да докосне сърцето на целия свят и да се помни четвърт век. Нещо повече - ще се помни винаги.