Малкият принц

Историята на вероятно най-непопулярния в наши дни носител на "Златна топка"

Sportinglife
Sportinglife 09:25 ч., 26 Ное 2017
0
2350

Алън тотално се подчинява и отдава на идеята да пробие. И световното през 1974-а идва като знак от Господ.

Вайсвалер вижда как Холандия доминира турнира (без да го печели) като играе с нещо като 4-3-3, а в атаката винаги има един свободен "елемент". Кройф често играе тази роля за "лалетата". Е, Борусия няма Кройф, но онова дребното от Дания играе с двата крака, бързо е като светкавица и влиза смело във всяко пространство. Дали да не опитаме?

Симонсен влиза в състава като партньор на друг датчанин - Хенинг Йенсен, както и на големия нападател Юп Хайнкес (същият, за когото си мислите).

Хайнкес вкарва 37 гола този сезон - 27 в Бундеслигата, 10 за Купата на УЕФА. Симонсен добавя 28 попадения (18 срещу 10). С 20 гола от тях двамата, Гладбах взима Купата на УЕФА, след като вече си е осигурил титлата, и то под носа на Байерн, пълен със суперзвездите на Германия от Мондиал 1974! Бекенбауер, Мюлер, Майер, Брайтнер... Борусия ги издухва от пътя си, а баварците завършват десети!

Симонсен вече е звезда. Той е лидерът на този оркестър, който е поет вече от Удо Латек. Новият треньор не променя нищо, не и за датчанина.

В Германия плъзва прякорът Малкия принц - този дребосък прави съперниците за смях, без изобщо да се опиянява в дрибъл или финтове. Пробива, стреля, подава, атакува отвсякъде мрежата.

Борусия лети. Три поредни титли (1975-1977 г.) говорят за доминация, каквато имат само най-големите в немския футбол. По пътя

Гладбах гази наред, но голямата цел е Купата на европейските шампиони. До този момент единствен Байерн от германските тимове я е печелил, като я държи неизменно в този период - 1974-76 г. Което е лъжичката катран в меда, който капе из душите на феновете на Борусия.

Симонсен запретва ръкави. Сезон 1976-77 г. е паметен, като титлата е спечелена в последния кръг, с точка пред Шалке. Датчанинът е вездесъщ, въпреки че завършва само с 12 гола в първенството. Той вече е в ролята на номер 10, който не само се грижи за головете, но е и двигателят на атаките.

Борусия най-накрая стига до финала в турнира на шампионите и там го чака Ливърпул с Кийгън - другият играч с подобен външен вид и стил на игра, за когото говори Европа.

В Рим триумфират англичаните, като Кийгън е много добър за тях, но Симонсен е блестящ за Гладбах. Въпреки загубата с 1:3, неговият гол е изумителен, а неизчерпаемата енергия и креативност впечатляват.

В края на година "Франс Футбол" традиционно обявава резултатите от анкетата за "Златната топка". Датският Малък принц изпреварва с три точки Кийгън и с четири Мишел Платини.

Той става първият, а и до днес е единственият датчанин с приза. И говорим за години, в които неговата страна още няма професионална лига.

Барселона повдига вежди и вижда заместника на Кройф. Но съдбата не му дава шанс да играят заедно, защото Борусия не го пуска в Каталуня две лета поред, чак до 1979-а, когато договорът му изтича и на 27 години Алън облича екипа в червено и синьо. Кройф вече го няма там.

В същата година Англия приема Дания на "Уембли" в решителна квалификация за Евро 80, като единственият гол от дузпа вкарва Малкия принц. Ражда се Динамита - червените датчани, които така контраатакуват, че свят ти се завива.

В Барса годините са сложни, но не персонално за Симонсен, а генерално - клубът трудно стига дори до битката за титлата. Датчанинът обаче играе постоянно добре и печели феновете. Двата трофея - Купата на Краля през 1981-ва и КНК през 1982-ра са наградата.

На 30 години е, вижда пред себе си още няколко в Барса, където се чувства отлично. Още два пъти е в тройката за "Златната топка", толкова е силна и постоянна играта му, Европа не остава сляпа за нея.

Но през лятото на 1982-ра в Барса пристига един извънземен аржентинец, по когото целият свят лудее. Диего Армандо Марадона.

Бернд Шустер, русокосият германски гений, също е там. Правилото в Испания е, че в групата за мача можеш да впишеш трима чужденци, но на терена играят двама.

Две и две прави четири. Марадона и Шустер няма как да са вън от 11-те. Симонсен трябва да избира - или да седи резерва, или да си ходи.

Естествено, гордостта не му позволва да направи първото.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията