Нощта на най-големия мач в света

В нощта на 30-ти ноември се игра най-големият мач на планетата. Да, да - сега ще разберете повече за него.

В него момчетата стават мъже, мъжете - легенди, а легендите остават завинаги в аналите на историята и сърцата на най-лудите фенове в света.

Тези в Южна Америка.

Докато 99% от феновете у нас спяха, на другия край на Земята се проведе кралски сблъсък. Финалът на Копа Либертадорес.

Ланус - Гремио. Титанична битка между класическите съперници Аржентина и Бразилия. Достоен финал.

Еквивалентът на европейската Шампионска лига е в пъти по-истински, по човешки и изтъкан от страст. В тази част на света футбола е религия. Парите все още не са опетнили играта на народа, играта на масите.

В "синия ъгъл" е Гремио. Гордостта на Порто Алегре. "Безсмъртният трикольор".

Несъмнено, всеки един футболист на този отбор знае какво значи да защитаваш свещените три цвята - "небесно синьо, бяло и черно". Друг прякор на тима е "Rey de Copas", което в буквален превод значи Кралете на купите.

В "червения ъгъл" е Ланус. Отборът на едноименния град, част от агломерацията Буенос Айрес. Една Мека на футбола. Вишненочервените (Granate) е прозвището на тима, вдъхновено от цветовете на екипите. Тимът на работническата класа.

Първият двубой бе завършил с минимална победа за бразилците (1:0). Всичко остана да се решава на стадиона на Ланус - "Нестор Диас Перес". По-известен като "La Fortaleza" - Крепостта.

Футболистите на Гремио бяха изпратени като богове в Порто Алегре. Клубният автобус едва потегли. Бе попаднал в море от фенове, въоръжени със знамена, факли, димки и типичните за Южна Америка музикални инструменти. Песни, заря... Е, а какво ли ще бъде посрещането при титла?

Ултрасите на "трикольорите" превзеха и Ланус. Около 5 000 драха гърла за своите любимци през целия мач. На моменти дори заглушаваха феновете на домакините.

Аржентинците нямаха намерение да дадат лесно купата на именития си съперник, но в тази нощ сякаш цяла Бразилия бе заедно с Гремио. Може би и светът, защото само година и два дни по-рано един друг тим от тази страна обедини планетата на футбола в мъка.

Споменът за трагедията на Чапекоензе не избледнява.

Голове на Фернандиньо (27') и суперзвездата Луан (42') направиха задачата на домакините невъзможна. За да открадне трофея, Ланус трябваше да отбележи 4 попадения за едно полувреме. Успя да реализира само едно, дело на ветерана Хосе Санд.

Порто Алегре не спа тази нощ. И може би няма да спи скоро... Стотици хиляди фенове на "трикольорите" бяха напълнили "Арена до Гремио", за да наблюдават заедно триумфа на своите любимци. Все едно мачът се игра там.

Феерията се пренесе и по улиците на града. Бразилската радост в Ланус не беше по-малка. Футболисти и фенове запяха в един глас "Gremio, Gremio, somos campeoes da America!" (Гремио, Гремио, ние сме шампиони на Америка).

Почитателите на Ланус дори не опитваха да скрият сълзите. Така е във футбола - огромна радост за едни, грамадна мъка за други.

За играч на турнира беше избран Луан. Може би най-добрият футболист в бразилското първенство. Вече и в Южна Америка.

Около негово преминаване в европейски гранд се спекулира от две години, а след този успех "безсмъртните трикольори" едва ли ще успят да го задържат още дълго в състава си.

Това е трети триумф на Гремио в Копа Либертадорес след 1983-та и 1995-та. Любопитно е, че треньорът на тима от Порто Алегре - Ренато Гаучо Порталупи, вдига купата като играч през 1983-та, а сега и като наставник. Той е първият бразилец, който постига такъв "дубъл".

Празненствата тепърва предстоят. Няма как да е иначе.

След най-големия мач на планетата.