Скариди, рокенрол и кексчета - шареният свят на Карлос Карвахал

Карлос Карвахал е странна птица.

Да си го кажем направо - човекът е различен, умее да се забавлява, самоиронизира и надсмива над всичко и всички.

Освен това разбира от футбол, неслучайно е написал три книги по темата, а на 52 години е водил отбори в пет държави, включително сериозни имена като Спортинг в родината и Бешикташ в Турция.

След три години в Шефийлд Уензди, който не успя да изведе във Висшата лига (загуби финал на плейоф), Карвахал се появи в Суонси през декември. Ситуацията бе безнадеждна. 13 точки от 20 кръга. Това си е рецепта за сигурно изпадане.

След 9 мача на португалеца начело, Суонси има вече 30 точки - взе 17 с неговите тактики! Би Ливърпул, Арсенал, Бърнли и Уест Хем у дома, Уотфорд навън... Но не по-малко впечатляващ от постигнатото на терена, Карлос е в общуването си с медиите.

На пресконференция в новия си уелски клуб влезе в залата при репортерите с голяма чиния с кексчета и започна да черпи наред. Обясняваше с типичната си усмивка - "португалски, домашни". След това на първия въпрос направи жест към устата си и смигна на журналиста, който го зададе: "Имаш още от кексчето тук..." Голям чешит!

През есента още бе в Уензди и загуби дербито от Шефийлд Юнайтед с 2:4, въпреки че отборът му имаше поне 10 голови положения. Похвали играчите, каза, че е доволен от представянето.

Репортер го предизвика: "2:4 и сте доволен?".

Карлос бръкна в джоба и извади банкнота от 20 лири. "Знаеш ли какво е това - изстреля в отговор. - 20 лири." След това ги смачка, заудря с юмрук, опита да скъса... И каза: "Ето, пак са си 20 лири". Очевидно опитвайки да покаже, че и при загубата може да си запазиш стойността в играта... кой знае.

Ето някои други ярки лафове на този колорит, който вече стана всеобщ медиен любимец в Англия.

За трансферните му планове в Суонси през януари:

"Имаме пари за скариди, но аз искам омар. Лодката още е в морето, но засега рибата не захапва кукичката. Но сме в морето и чакаме (показва как гребе)."

След поредната победа:
"Как печелим мачове? Слагаме цялото месо в барбекюто. Всичко в барбекюто да се пече."

Преди мача срещу Ливърпул, когото победи с 1:0 у дома:
"Ливърпул е като болид от Формула 1. Това е. Но ако вкараш кола от Формула 1 в 4 часа следобед в Лондон, в трафика, за нея ще е трудно. Това трябва да направим, да ги вкараме в трафика. Оставим ли болида да развие скорост, ще ни бият 3-4 на нула."

След успеха над Арсенал с 3:1:
"Вече можем да погледнем към брега. Преди бяхме на дъното, там не виждахме нищо. Само риби и камъни, само тъмни неща. Сега си извадихме главата и вече се вижда бряг. Но трябва доста да поплуваме."

След друга от домакинските победи:
"Все още сме в болницата, не сме изписани. Вече обаче не сме в интензивното отделение, вече сме там, където пускат посетители, могат да идват да ни видят. Но още сме в болницата."

На пресконференция:
"Ако аз и ти отидем заедно на пикник и си купим едно пиле, после аз го изям, а ти не изядеш дори едно парче, статистически двамата с теб сме изяли по половин пиле, нали така? Добре де, ако не обичате пилешко, нека е пуйка." (така и не стана ясно какво точно опита да докаже с тази си аналогия).

След 4:1 над Уест Хем миналия уикенд:
"Пуснахме им музика на терена. Рокенрол. Това беше рокенрол на терена, ние избирахме музиката. В мачовете с Арсенал и Ливърпул, те пускаха музиката и ние я слушахме. Харесвам тази музика, рокенрол. Когато бях в Шефийлд, много често слушах "Арктик Мънкис".".

За баланса, който търси в Шефийлд Уензди:
"В оркестъра има саксофон, пиано и ударни инструменти. Ние имаме играчи, които трябва да са на барабаните. Не мога да направя отбор от 11 играчи, които свирят на пиано, нито пък от 11 на барабаните. Трябват ми и от двата типа."

След епидемия от травми в Уензди:
"Когато имаш контузени играчи, липсата се усеща от отбора. Когато готвиш, купуваш си хубави домати, хубави картофи, вкусен ориз. Но ако нямаш риба, не можеш да я замениш с още картофи, нали?".

След обрат, направен от Уензди миналия сезон:
"Не можем да свирим оперна музика, когато насреща има гладиатори. Трябва да сложим доспехите на гладиатори и да се бием с тях. И когато го направихме, обърнахме резултата."

След първия му мач у дома със Суонси:
"Хареса ми песента, която пуснаха след края на мача по уредбата. Беше такава музика, сякаш войници се връщат от фронта, след като са спечелили битка".

Как е съхранил аванс от 2:0 срещу Лийдс в дербито на Йоркшир:
"Поведохме с два гола и дадох команда да затворим вратите. И прозорците. Залостихме всичко."

За Чемпиъншип:
"Не можеш да заспиш в това първенство. Затвориш ли очи, унесеш ли се, някой враг те убива. Няма да спим, ще си държим очите отворени, аз ще се погрижа за това!".

На първо време задачата му е да не отива със Суонси пак в дивизията, в която "не можеш да заспиш дори за миг".

Изглежда е близо да я изпълни.

Не е скучно с този Карлос, нали?!